Асен Босев
Юнакът и разбойникът

Живял в земя обширна

един голям юнак.

Той бил в страната мирна

на всички мил и драг.

Наричал се Юнато

и в родната си шир

за бъдеще богато

ратувал той безспир.

Красавец снажен, едър,

издигал рамена,

от погледа му ведър

струела добрина.

Обичал го народа,

че правдолюбец бил

и хорската несгода

прогонил и сразил…

С неволята човешка,

донесла теглила,

била борбата тежка

и пълна с патила.

В страната му живели —

от търтеи по-зли,

изедници дебели,

грабители орли.

Юнато бунт надигнал,

пред тях глава не свел.

Победа той постигнал,

безстрашен як и смел.

И корена изкъртил

на тежък царски гнет.

Не давали на търтеи

пчелите вече мед.

Надвилият Юнато

за царя нямал жал,

ограбеното злато

на бедните раздал.

Раздал и хляб, и правда

на целия народ,

та всеки да се радва

на волния живот.

И с хората си дружни

започнал да гради

навред строежи нужни,

мечтани отпреди.

Насочил той реките

в централите — за ток,

а трактора — в браздите

за добив по-висок.

И обновена цяла,

сред дружен труд и мир,

страната разцъфтяла

с добрия богатир.

Той построил заводи,

издигнал градове.

По нивите забродил

сред едри класове.

Невежите довчера

Юнато просветил.

И раснал пионера,

на него драг и мил.

Разбойник лют — Фахито —

му злобно завидял,

войските си прикрито

за страшен бой събрал.

Нападнал той Юнато

в един среднощен миг,

в едно спокойно лято

насочил в него щик.

В страната лъчезарна

разбойникът нахлул,

житата с огън жарнал,

бумтеж народът чул.

И пламнала борбата.

Фахито сеел смърт

и разорил земята

безмилостният кърт.

Рушил, разбивал, ровил

Фахито като луд,

живота мирен тровел

с гърмежи и барут.

Той с танкове, с топове

и с бомби затрещял.

Разбил градища нови,

селата вред горял.

Дечицата терзаел

злосторният палач.

Превърнал песента им

в ридания и плач.

Юнато за отбрана

повел народа свой.

Макар с дълбока рана,

се втурнал той на бой.

Сто танкови колони

с летците си разбил,

сто вражи батальона

докрай унищожил.

На удара с як удар

отвръщал като с чук.

Върху главата луда

стоварил здрав юмрук.

Побратими юнаци

от близо и далеч

се втурнали в шубраци

с юнашкия си меч.

Юнато дал команда:

— На бой с врага проклет!

Разбойнишката банда

отблъсквали навред.

Фахито разнебитен

отстъпвал град след град.

След бой кръвопролитен

ударил в бяг назад.

Юнато гонил звяра,

врата му с мъст превил,

в бърлогата му стара

Фахито доубил.

Завърнал се тогава

юнакът смел, прочут.

Запретнал пак ръкави

с народа си за труд.

И като феникс в дните

строителни, в мира,

изгряла в руините

червената зора.

Изгряла, озарила

сияйни градове —

Юнато с нова сила

живота нов кове.

С отбор добри войводи

страни освободил,

възобновил заводи

и нови построил.

И трудел се безспирно

за по-обилен плод,

за бедещето мирно,

за ведрия живот.

Дал кирка на миньора,

а на стругаря — струг.

На селяни — за оран

дал тракторния плуг.

На учения — книга,

на ученика — чин.

И чудеса постига

юнакът исполин!