Асен Босев
Родната работническа класа

Искам в бодра песен да възпея

родната работническа класа,

че извират извори от нея —

изворите — нейните дела са!

 

Те около нас обилно бликат —

в рудника и в зданието бяло,

в светналата нощем електрика,

в радиото — радостно запяло.

 

Те са във фабричните комини —

вдигнати ръце за поздрав трудов.

Те бумтят в турбини и машини,

с автоматиката правят чудо.

 

Те прелитат с влака през тунела,

те са в стола, в печката, в кюмюра.

Те ни топлят с меката фланела,

радости в живота ни притурят.

 

Някога шуртели в смели стачки,

в огнени въстания гърмели —

днес тъкат с ръцете на тъкачки

и за нов завод издигат скели.

 

Победили в люта битка змея,

който пиел пот и кръв човешка —

в знамената ведри аленеят,

скъсали веригата си тежка.

 

Всякъде у нас ще ги съзреш ти —

в сондите, възправени в простора,

в пламъка на доменните пещи,

в работните синеблузи хора.

 

В хората, застанали до струга,

в хората, разкрили дивни сили,

заменили с мощен трактор плуга

и през планините път пробили!

 

В хората, които рано стават,

за да зазвънти звънът на цеха.

С оксижен желязо те спояват,

на родината коват успеха.

 

Имат си и те чилична спойка

в класата работническа смела —

спойката е Партията бойка,

в комунизма цял народ повела!