Асен Босев
Срещи с интересни хора

Срещи с интересни хора

прави нашият отряд

и ги търсим без умора

вред по целия ни град.

 

Бил е нявга чичо Слави

партизански командир.

Страшни работи разправя.

Стана той за нас кумир!

 

Бил преследван и затварян,

във вериги окован.

Но избягал в ранна заран,

крил се в плевня и таван.

 

В нощ добрал се до шумак и

станал партизанин смел.

Влизал в огнени атаки,

храбрите бойци повел.

 

Зиме газил в горски ручей,

за да мине без следи…

После ни разказа случай

по-опасен от преди.

 

Скочил през една ограда,

но за зло било е то:

там попаднал на засада —

сам воювал срещу сто!

 

Сякаш приключенска повест

е животът му нерад.

Слушаме и сме готови

да сме волнокрил отряд!…

 

Срещи, срещи. Сякаш мълнии

пред очите ни блестят.

С трепет и възхита пълни,

водят ни по дивен път…

 

Бил през време на войната

Спас Петров разузнавач.

Минал тайно през реката

към врага по късен здрач.

 

А отвъд врагът се ежил.

Постоял зад върбов храст,

но под телените мрежи

се промъкнал скрито Спас.

 

— Как? Ще се уплаша мигър?

В клопки малко ли съм бил?…

Той се метнал като тигър,

поста обезоръжил.

 

Докато врагът подушил,

с пленник върнал се в частта.

Там устата му запушил —

проговаря тука тя.

 

Вражето разположение

ясно станало сега.

Пламнало сред нощ сражение

и прогонен бил врага…

 

Срещнахме се с нетърпение

и с текстилка от завод.

Труд, романтика, учение —

ето нейният живот.

 

Сиромашкото момиче,

пасло крави и овце,

се прославило с отличие

и със сръчните ръце.

 

На четиридесет стана

пъстри платове тъче.

Може тя за ден, засмяна,

всички да ни облече!

 

Разговаряхме сърдечно

и с професор астроном —

звездното небе далечно

слезе в неговия дом!

 

Колко интересни хора

имало около нас!

Чудесии ни говорят

и ги слушаме в захлас.