Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
mrumenov (2012 г.)

Издание:

Асен Босев. Ще ви кажа нещо

Стихотворения

 

Отговорен редактор: Димитър Ненчев

Редакционна колегия: Цветан Ангелов; Иван Милчев; Симеон Митев; Петър Кръстев

Редактор: Димитър Ненчев

Художник: Димитър Томов

Художествен редактор: Петър Кръстев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Фанка Пигова

 

Държавно военно издателство, София

Библиотека „Аз съм българче“

Формат 60×84/16 ЛГ-VI1/446

Тираж 10 125 екз.

Печатни коли 5; Издат. коли 4,25

Издат. поръчка № 173

Техн. поръчка № 1748

Дадена за печат на 18.III.1974 г.

Подписана за печат на 3.X.1974 г.

Тем. № 2601

Подвързана 0,45 лв.

Брошура 0,26 лв.

Печатница на Държавното военно издателство

История

  1. — Добавяне

Край гората две другарчета

овчарчета

стадото пасяха този ден.

Шумна се из храсталаците.

Юнаците

впиха поглед зад лещак зелен.

 

Недалеч минава граница.

Със раница

те човек съглеждат непознат.

И наметнат юначагата

с винтягата

лакомо яде голям комат.

 

— Хей деца, аз тъй съм жаден, че

за кладенче

идвам да ви питам. Где е то?

Трепват малките: съмнително!

И бдително

шепнат си: защо е тук, защо?…

 

Тръгва към човека Динката:

— В долчинката

има кладенче. Манерка дай.

Съд му дава непознатият:

— Е, на̀ ти я.

Аз за първи път съм в този край.

 

Купувач съм на магарета.

От гарата

тръгнах, но забърках се насам.

А помисли си голямото,

(не само то):

О, какъв си ти търговец, знам!

 

И се спусна по пътеката.

Човекът там

заговори с другото момче:

— Где е границата, близо ли?

То слиза ли?

— То ще долети като врабче.

 

Но врабчето, нам познатото,

крилатото,

не долита, бави се цял час.

Непознатият вълнува се,

преструва се:

— Ще отида да го срещна аз…

 

Среща го — но с граничарите,

с другарите.

— Стой, ръцете горе, че куршум!

Нарушителя залавят те —

в дъбравите

за чужбина кривнал той без друм.

 

Пионерите мъжествено,

тържествено

чуха думи на хвала и чест.

Зарад подвига в долината

родината

с гордост им благодари и днес!

Край