Асен Босев
В едно военно поделение

Какво очаква с нетърпение

това военно поделение,

та всяко свое помещение

така старателно подрежда

огряно от добра надежда?

Леглата — в идеален ред.

Над всяко — засиял портрет.

Войниците така са спретнати

с кафявите си куртки — летните!

Ботушите — блестящо лъснати.

По двора няма вещи пръснати.

И бърза редник да полее

цветята край една алея…

 

Какво в сърцата огън пали?

Дали ще дойдат генерали

или на щаба командирът

за ред ще дойде да се взира?

 

Ти, гостенино скъпи, кой си?

Тръба тръби. Команда: — Строй се!

Строяват се за миг войниците

и сякаш струни са редиците.

 

На входа знаме се задава.

Отеква песен. И тогава

с калпаци бели, с връзки алени,

с лица от чист възторг запалени

пристигат пионери — същите,

с които често се прегръщат те.

Че идвали са неведнаж —

тук имат верен патронаж.

 

Тържествен рапорт. И приветствия.

И пак прегръдките в последствие.

Един танкист завежда в танка

другарчето си: — Влизай, Ванка!

 

А друг боец показва как

с картечница се сваля враг.

Пък трети пред мишена почна

уроци по стрелба най-точна.

 

А след обяда и десерта

ечи на двора вън концерта

със сценките войнишки, с песните

и с танците, и с хумореските,

и с веселата огърлица

на дружната им ръченица!