Едно гърне жълтици

(Руска народна приказка)

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране и разпознаване
Анани Младенов

Имало едно време двама старци. Бабичката била много приказлива — каквато новина чуела, разнасяла я по цялото село.

Веднъж старецът, който бил ратай на един богат човек, отишъл в гората за дърва. Като вървял, ненадейно под едно старо дърво кракът му потънал в някаква дупка.

— Я! — рекъл старецът. — Тука трябва да има нещо.

Навел се, надникнал в дупката и що да види: гърне, догоре пълно с жълтици.

— Това се казва късмет! Само че как да го занеса в къщи? Моята приказлива жена ще раздрънка навсякъде, че съм намерил злато. Ако се научи господарят — зле ще си изпатя.

И като размислил, старецът заровил гърнето пак в същата дупка и се върнал в къщи. На другия ден сутринта той отишъл в близкия град, купил една торба кравайчета, една щука и един заек, върнал се в гората и окачил всичките кравайчета по клоните на дърветата. Щуката провесил под стария дъб, а заека отнесъл край реката, омотал го в мрежата, с която ловял риба, и го скрил в крайбрежния храсталак.

След това отишъл при своята бабичка и рекъл:

— Хей, бабо, голямо нещо напипах! Само че не смея да ти кажа, защото ще разкажеш на цялото село.

— Дядо, ти ме оскърбяваш. Давам ти дума, че никому нищичко няма да кажа.

— Щом като е тъй — ще ти кажа. Намерих в гората едно гърне, пълно с жълтици.

— Ах, милият дядо! По-скоро да вървим в гората за гърнето!

— Само внимавай, никому да не си казала дума, защото зле ще си изпатим!

— Не бой се! Отсега нататък устата ми ще бъде заключена.

Отишли двамата старци в гората. Най-напред бабата съзряла кравайчетата и зинала учудена:

— Дядо, гледай! Кравайчета висят по клоните на дърветата!

— Няма нищо чудно — рекъл спокойно старецът, — снощи от небето паднаха един милион кравайчета.

Бабичката млъкнала. Продължили пътя си. Стигнали стария дъб. Като видяла окачената щука, бабичката щяла да припадне от учудване.

— Дядо, дядо, погледни нагоре! Дървото родило щука!

— Тъй ли? — рекъл старецът. — Я, чакай да я откъсна.

Довечера ще си я опечем!

И като прибрал щуката, той продължил пътя си. Бабичката вървяла подире му. Стигнали реката.

Старецът казал:

— Сега ще видя дали се е хванало нещо в мрежата!

Мушнал се в храсталака и изкарал заека.

— Гледай какъв заек извадих от реката!

— Такова чудо за първи път виждам — заек да плува във вода! — извикала бабичката.

— Чудесен заек! — вдигнал го нагоре старецът. — Ще го задушим!

След това старците отишли на онова място, където била дупката, извадили гърнето с жълтиците и си тръгнали.

Било вече мръкнало. Стадата се връщали от паша. Кравите мучели.

— Чуваш ли, дядо, как мучат кравите?

— Какви ти крави! Това са дяволите!

— Ами къде отиват?

— Да дерат кожата на господаря!

Прибрали се старците у дома си и заживели нашироко.

Бабичката пилеела парите с две шепи. Всеки ден гости канела, напълнила къщата с непотребни дрехи. Старецът търпял, търпял, най-сетне кротко я посъветвал да не пилее парите за непотребни вещи. Бабичката кипнала:

— Ти искаш да заграбиш всичките жълтици! — викнала тя. — Само тая работа няма да я бъде! Ще се оплача на господаря!

И като отишла при господаря, тя му разказала за намереното гърне и го помолила да раздели жълтиците по равно.

Господарят скочил и се запътил към стареца.

— Ах, ти, разбойнико! — викнал той. — Намерил си пари в моята гора и не си ми казал! По-скоро давай златото.

— Моля ти се, господарю, аз нищо не зная. Никакво гърне не съм намирал.

— Лъже — обадила се бабичката.

— Слушай, веднага дай парите или зле ще си изпатиш! — извикал господарят.

— Отде да ги взема! Господарю, аз те моля да разпиташ бабичката ми, кога и къде съм намерил парите, за които тя разправя.

— Разкажи, бабо, къде и по кое време намерихте гърнето? — обърнал се господарят към бабичката.

— Ще разкажа — почнала бабичката. — Вървяхме през гората по онова време, когато от небето паднаха един милион кравайчета.

— Бабо, ела на себе си, приказваш глупости — прекъснал я господарят.

— Не, господарю! — продължила бабичката. — Най-напред стигнахме до дървото, което беше родило една щука.

— Чуваш ли я, господарю! Тази жена е съвсем без ум! — Да имаш да вземаш! — разсърдила се бабичката. — След това ние, господарю, отидохме на реката и измъкнахме с мрежата един заек от водата.

— Стой, бабо! Къде се е чуло и видяло такова нещо!

— Нали ти казах, господарю, моята жена се е побъркала.

— Ти да мълчиш! — викнала бабичката. — Подир туй отидохме на мястото, където беше имането, и измъкнахме гърнето. Тръгнахме си.

— Кога се случи всичко това? — попитал господарят.

— То беше тъкмо по онова време, когато дяволите деряха твоята кожа!

— Как? — изревал господарят. — Тая жена трябва да иде в лудницата!

И като махнал с ръка, господарят си отишъл.

А хитрият старец си прибрал жълтиците на скрито място и заживял честито.

Край
Читателите на „Едно гърне жълтици“ са прочели и: