Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2012)

Издание:

Джеймс Уайт. Галактическа болница

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1984

Библиотека „Галактика“, №56

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преводач: Виолета Чушкова

Рецензент: д-р Светослав Славчев

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Паунка Камбурова

Американска, I издание

Дадена за набор на 29.III.1984 г. Подписана за печат на 1.VIII.1984 г.

Излязла от печат месец септември 1984 г. Формат 32/70×100 Изд. №1765 Цена 2,00 лв.

Печ. коли 19,50. Изд. коли 12,63. УИК 12,42

Страници: 312. ЕКП 95366 5637–350–84

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч-820(73)-31

© Виолета Чушкова, преводач, 1984

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1984

c/о Jusautor, Sofia

 

James White. Hospital Station

Balantine books, 1962

История

  1. — Добавяне

Да се съчини космическо разумно същество не е толкова трудно. В научната фантастика се подвизават стотици извънземни мислещи създания. (Навярно се лъжа — хиляди са.) Някои от тях добросъвестно следват известната антропоцентрична теория, че всичко, що е разум в Космоса, трябва да ни прилича, и се стараят да ги оприличат на нас. А другите са в огромен диапазон — от мислещи амеби до планети-мозъци, удивителни комбинации от динозаври и паяци, разумен космически прах, съзнателна плазма от свръхнови звезди, киборги и клонинги.

Но именно — не е толкова трудно да бъдат съчинени. Те ще си остават съчинени декори от измислен фантастичен филм дотогава, докато не ги видим в измеренията на хуманизма. Съвсем не е задължително инопланетният разум да мисли и действува по човешки, когато го срещнем, той едва ли ще действува така. Важна е позицията на писателя, неговото хуманистично отношение, което ще е втъкано в образа, ще го направи близък нам и ще му даде живот.

Космическата болница на Джеймс Уайт не е само сполучливо писателско хрумване, завръзка на любопитни сюжети. Тя е авторова позиция. Къде другаде, ако не в медицинска галактична станция биха се преплели така въпросите на живота и смъртта, на страданието и надеждата, на които са подвластни разумните? Целият удивителен свят на космическата болница е под увеличителното стъкло на тази авторова позиция. И лечители, и лекувани са внимателно наблюдавани: как се държи всеки един при изключителните обстоятелства? Достоен ли е той да бъде назован разумно същество?

Всъщност основната идея, въплътена в „Галактическа болница“, е, че всяко живо същество, където и да се намира то, има право на помощ от Разума. Това е ярко отрицание на всякаква ксенофобия и на иносказателния език на фантастиката тази идея рефлектира в човешкия свят като хуманизъм, борба срещу расизма и помощ за страдащите.

Атмосферата в една болница, още повече — галактическа, е предадена с такава тънка наблюдателност и сдържан хумор, че читателят очаква: Джеймс Уайт навярно е лекар.

Но това съвсем не е така. Биографията на Уайт няма нищо общо с медицината. Той е роден в Белфаст, Ирландия, през 1928 година. Детството и младините си прекарва в Канада. След Втората световна война, към края на петдесетте години, се връща в Белфаст и преди да премине изцяло на литературна работа, се занимава с доста далечни от литературата неща — бил ръководител на модна къща. Първият му роман излиза в алманаха-списание „Ню уърлдз“ през 1953 година и не е посрещнат с особено внимание от критиката. Но в същия алманах през следващите години Уайт започва да публикува новели, обединени около една идея — космическа болница и с едно заглавие — „Общ сектор“. (Става дума за общото отделение в една болница, където попадат най-различни болни. У нас такива отделения практически няма.) Тези новели донасят на Уайт широката литературна известност и признание. Всъщност „Галактическа болница“ представлява не точно роман, а обединение на първите новели от темата за космическа болница. Следващите, публикувани в периода 1960–1968 година, Уайт обединява в друга книга — „Звезден хирург“.

Джеймс Уайт не е от много плодовитите писатели. Той има десетина романа, някои от които са в любимия му маниер — като разкази около една идея. Характерни за него са острите ситуации, в които героите трябва незабавно да вземат решение, водени от своята интуиция и съвест. Така се разкриват далеч по-дълбоките конфликти, които не са видими от пръв поглед. В този художествено-естетичен план са романите „Втората смърт“ (1962), „Часови в дълбините“ (1966), „Сънуваният «златен век»“ (1974). В „Часови в дълбините“ например Уайт разработва един простичък сюжет, напомнящ много тези на Жул Верн и Джон Уиндъм. Хора, които се смятат за изчезнали през Втората световна война, всъщност биват прибрани от инопланетяни, живеещи в океанските дълбини. Конфликтът в крайна сметка се оказва не между представителите на различния разум, а между хората, водени от своите предразсъдъци. Всичко това е в меки, пастелни тонове, пропито с доста тъжен хумор. Още по-тъжен е хуморът на Уайт в „Сънуваният «златен век»“. Тук той разиграва различните варианти за спасението на света от ядрена катастрофа. Само че всички тези варианти се оказват в сънищата на хора, които вече бягат от Земята…

Световната известност на Уайт безспорно се дължи на „Галактическа болница“. Романът е преведен на всички основни езици — руски, френски, немски, испански — и то в огромни тиражи. Напълно оправдано. Високата хуманна идея Уайт защищава със завидно професионално майсторство. Той успява да внуши на читателя онова, което е толкова важно във фантастиката — „ефектът на присъствие“, съпреживяването. Неговите земни хора наистина са земни — с всичките им недостатъци и чудесни качества. Недодялани и грубовати, но тънки психолози и с непогрешим усет за доброто, ентусиасти с интуиция и малко повече късмет, предпазливи, но самопожертвувателни… В крайна сметка — запомнящи се, въздействуващи.

Уайт наистина умее да накара читателя да съпреживява. И се надявам, че съпреживяването с героите от „Галактическа болница“ ще бъде не само приятно, но и обогатяващо с размисъл и чувства.

Край