Любов Драганова
За автора и романа

За читателя името Александър Дюма е свързано с „Тримата мускетари“, „Граф Монте Кристо“, „Двадесет години по-късно“… Но славата на бащата — автор на тези произведения, е разделял още докато е бил жив и неговият син — също Александър Дюма (1824–1895).

Дюма-син започва литературната си дейност със стихове, които публикува в различни списания още на 18 години. По-късно тези стихове са включени в сборник, озаглавен „Грехове на младостта“. По същото време той написва и първия си роман „Фабиен“, публикуван под заглавие „Приключение на четири жени и един папагал“ (1847). После следват романите с исторически характер „Сезарина“, „Доктор Серван“, „Антонина“, „Регентът Мюстел“… Но истинският талант на Дюма-син се проявява, когато започват да го вълнуват проблемите на обществото, в което живее, когато се обръща към своето съвремие, когато критикува устоите на буржоазния морал. Известност му донасят романите и пиесите, в които разглежда взаимоотношенията в семейството, любовта, изневярата, сводничеството, с една дума, морала на буржоазното общество. Такива са „Трима силни мъже“, „Чужденката“, „Жената на Клод“, „Мъжът-жена“, „Полусянка“, „Дамата с перлите“. Особено типично за по-късните произведения на Дюма-син е техният нравоучителен тон, най-силно изразен в последните пиеси на Дюма-син — „Брачно посещение“, „Приятел на жените“, „Господин Алфонс“. Най-ярки и с подчертана художествена стойност обаче са пиесите с автобиографичен характер — „Диан дьо Лис“, „Дамата с камелиите“, „Незаконният син“, „Блудният баща“. Съвременниците на Дюма-син високо са ценели неговият талант, най-вече достойнствата му на драматичен писател. Пиесите му били посрещани възторжено и от публиката, и от критиката. Дюма-син е познавал добре сценичните правила и изисквания, умело е построявал интригата и диалога. Неговата слава надхвърля границите на Франция, през 1874 г. той става член на Френската академия, където е приет с почести и внимание, препоръчан от видни литературни творци, между които и Виктор Юго.

Между 1868 и 1879 г. е публикувано шесттомно издание на пиесите на Дюма-син. В него освен театралните му произведения са включени биографични бележки за изпълнителите на главните роли в неговите пиеси и характеристика на тяхната игра.

Връх в творчеството на Александър Дюма-син, книгата, която му донася трайна слава и с която остава в световната литература, е „Дамата с камелиите“. Този роман, който Дюма-син написва на 24-годишна възраст, нарежда с художествения си стил, житейска правдивост и голяма човечност своя автор сред най-добрите писатели на XIX век.

Популярността на Дюма-син достига своя апогей с поставянето на пиеса по романа „Дамата с камелиите“. През 1835 г., след продължителни борби с цензурата, която на няколко пъти забранява поставянето на пиесата, „Дамата с камелиите“ оживява на сцената на парижкия театър „Водевил“. Успехът, както пишат всички критици и събратя по перо на Дюма, е изключителен и след всяко представление публиката е устройвала овации на автора.

Още през миналия век пиесата е била преведена на много езици. Романът става и основа за либретото на безсмъртната опера „Травиата“ на Верди, представена за първи път във Венеция през 1853 година.

Романът „Дамата с камелиите“ е направил огромно впечатление на читателите с дълбочината на преживяванията на героите, с хуманността си. Всъщност и романът, и пиесата пресъздават епизод от живота на Дюма-син, затова искреността и непосредствеността на тази творба и до днес вълнува читателя и зрителя.

А коя е била прототип на Маргьорит Готие?

През 1844 г. стройният и красив младеж Александър Дюма се запознава с двадесетгодишната Алфосин Плеси или както тя предпочита да я наричат — Мари Дюплеси. Изключително хубава, елегантна, тя е била една от най-привлекателните жени по онова време сред „обществото“ на Париж. Дюма-син се запознава с нея и още при първата среша е пленен от нейния чар. До края на живота си той запазва спомена за Мари Дюплеси.

През 1848 г. две години след смъртта на двадесет и три годишната Мари, разтърсила дълбоко Дюма-син, той написва романа „Дамата с камелиите“.