Александър Радонов
Под черното небе

Скиташ насред мрачните поля,

носиш във сърцето си тъга.

В небето черни облаци се реят,

а спомени душата не могат да сгреят.

 

Светкавица прорязва черното небе,

а твоето сърце е разцепено на две.

От черен облак се процежда лунна светлина,

а ти изпитваш чувство за вина.

 

Дъждът мие паветата прашни,

а ти имаш спомени страшни.

От гората се чува зловещ вълчи вой,

а ти носиш тревоги безброй.

 

Кукумявка кряска в небето,

а ти си в небитието.

Плъхове се разхождат в твоите крака,

а ти си целият изпълнен с яростта.

 

Пороят удави животинчета малки,

а ти неуспешно гониш спомени жалки.

Втора светкавица удря някъде,

а ти виждаш само мъка навсякъде.

 

До яма дълбока и страшна стоиш,

а ти в момента искаш да летиш.

Тя е като дупката в твоята душа

и ти във нея полетя…

19.08.2005