Александър Радонов
Психиатрия на живота

Хубавите дни на младостта,

изчезнаха в скръбта.

Умряха като дим в нощта,

и осъзнава се света.

 

Гнус, омраза, отчуждение,

на чужд гръб веселие,

предателство и клевета —

изходът е САМОТА.

 

Бягство от реалността не намираш,

всичко хубаво вече отричаш.

Гаджето ти катастрофа убива,

най-добрият ти приятел се самоубива.

 

Психиката вече няма сили за това.

(Брат ти рак го измъчва сега.)

Майка ти и баща ти са мъртви отдавна

                                във гроба,

а животът те гледа през сивата маска

                                на роба.

 

Ти не издържаш, изход не виждаш, но

                                не умираш,

а толкова искаш надежда да намираш.

Нямаш сили вече за борбата,

психиатрия е твоята отплата.

В депресия или невроза е твоето спасение,

както и да търсиш — няма умиление.

Хората, които обичаш, са в гроба,

ти си вече на болницата роба.

 

Искаш да живееш в светлина.

Търсиш я — къде е тя?

Знаеш, вече изход няма,

тъгата теб те е обляла.

 

Но изход намираш,

ценностите си променяш.

Излизаш готов

за живота нов.

Психиатрията работа не свърши,

но животът те довърши.

 

Ти си вече част от нещо ново,

обществото за теб на всичко е готово.

Теб те обича Големият брат.

(А на любовта отдавна те е яд.)

 

И ставаш част от сивата маса,

и те побеждава мисълта ясна —

НЯМА ЛЮБОВ НА ТОЗИ СВЯТ,

ВСИЧКО ОКОЛО НАС Е АД.

19.06.2003