Александър Радонов
Подминато щастие

Вървиш във нощната мъгла сама,

болка има в твоята душа.

Вървиш и чакаш ти деня,

надяваш се да носи светлина.

 

И молиш се за нови светли дни,

пълни с радост, със любов, с мечти.

А мракът, в който се намираш ти,

не носи нищо, освен сълзи.

 

Виждаш образ във мъглата

и си мислиш — Сатаната.

Но този образ във мъглата,

ще ти донесе светлината.

 

Той е всички твои мечти,

той е антипод на твоите сълзи.

И чака те да го прегърнеш

и чака те да го загърнеш

                        с малко топлина.

Но ти го подминаваш бързо,

защото идва утринта.

Протяга той към теб ръка

и взима твоята тъга.

Но ти не го усещаш —

ти търсиш светлина.

Ти само то подсещаш,

че има мрак във твоята душа.

 

Вървиш във утринна мъгла сама,

със двойна болка в твоята душа…

13.10.2001