Трите предачки

Живяла едно време бедна вдовица. Тя имала едничка дъщеря на име Зузка. Нямали си нито земя, нито крава. Препитавали се от предене. Зузка била красиво и послушно момиче, но имала един недостатък — била много мързелива. Щом майка й я накарала да седне пред чекръка да намотава преждата, тя винаги се разплаквала. А щом я накарала да преде, заронвала сълзи като река. Майката много се ядосвала и един ден толкова била разгневена, че хубавичко натупала красивата Зузка. Девойката заплакала жално-жално — надалеч се носели риданията й.

Точно тогава оттам минавала кралицата. Като чула жалния плач, тя спряла, слязла от каляската и влязла в къщата, като си мислела, че се е случило непоправима беда. Като видяла Зузка жално да плаче, кралицата мило я попитала:

— Мое златно момиче, какво ти е, защо плачеш?

— Ох, ох, как да не плача, като майка ме наби.

Кралицата веднага се обърнала към вдовицата:

— Защо биеш бедното дете толкова жестоко?

Майката се изплашила, и просто не знаела какво да отговори. Тя се срамувала да каже на кралицата, че има мързелива дъщеря. Най-накрая рекла:

— О, милостива кралице, имам големи трудности с това момиче. Тя не иска да прави нищо друго, освен да преде. Ден и нощ ще седи с хурката, ако й разреша. Днес много ме ядоса и аз я ударих няколко пъти.

Кралицата много харесала момичето. Помислила малко и рекла:

— Ще ти кажа нещо, добра жено. Щом твоята дъщеря обича толкова много да преде, дай ми я. Аз ще се грижа за нея. В моя замък има много от най-хубавия и най-мекия лен в кралството. И ако и в замъка е толкова сръчна както при теб, няма да съжалява.

Майката много се зарадвала на думите й и веднага дала дъщеря си на кралицата. Кралицата отвела Зузка в замъка и й показала три големи стаи, пълни до тавана с лен. Но само какъв лен било това! Блестял като злато и нишките му били меки като предена коприна.

Кралицата посочила лена и рекла:

— Хайде, покажи какво можеш, дъще моя. Ако успееш да изпредеш всичкия лен, ще се ожениш за моя син и ще станеш кралица.

Тя наредила да дадат на Зузка една чудно хубава златна хурка и пълен кош със златни вретена и я заключила в първата стая.

Щом кралицата си отишла, Зузка седнала до прозореца и горчиво заплакала. Тя добре знаела, че не може да изпреде толкова много лен, ако ще и сто години да преде от сутрин до вечер. А и каква щяла до го направи, след като не обичала да преде! Така Зузка седяла цялата нощ, плакала и до пладне не пипнала нищо.

Когато дошло пладне, кралицата надникнала в стаята, за да види колко е изпрела Зузка и много се учудила, като видяла, че момичето нищо не е изпрело. Зузка се оправдала, че й много мъчно за майка й и че от плач не е могла да работи.

— Не тъгувай, дъще моя, утре бъди по-сръчна, ако искаш да се ожениш за сина ми.

След като кралицата си отишла, Зузка пак седнала до прозореца, гледала навън и въздишала, и до вечерта нищо не пипнала. Плакала и въздишала чак до пладне.

Кралицата отново дошла и се учудила още повече, че Зузка нищо не е работила. Тя се ядосала. Но Зузка се извинила, че много я боляла главата и затова не е работила. Кралицата се успокоила, но когато излизала, остро рекла:

— Вече е време да се заловиш за работа, ако искаш да се ожениш за сина ми и да станеш кралица.

Но и на третата вечер Зузка нищо не изпрела. Нито погледнала хурката, нито вретената, само си седяла до прозореца и гледала навън.

На третия ден кралицата се ядосала и викнала:

— Зузка, днес е последният срок. Чуваш ли ме? Ако до утре не намеря прежда, не само че няма да се ожениш за сина ми, но и ще заповядам да те хвърлят в тъмницата, където е пълно със змии, жаби и гущери, и там ще умреш от глад! Няма да позволя повече да мързелуваш и да ме лъжеш!

С тези думи кралицата затръшнала вратата.

Сега вече Зузка наистина се изплашила. Студена пот се стичала по челото й, като си помислела за утрешния ден. Но откъде да започне? Накрая намотала малко лен на хурката и запрела. Но как да работи, като била толкова мързелива? Спряла, седнала пак до прозореца и плакала на глас до вечерта.

Изведнъж някой почукал на прозореца. Зузка вдигнала поглед и видяла три грозни старици. Едната имала толкова дълга долна устна, че чак до брадата й висяла. Втората имала на дясната си ръка толкова голям палец, който можел да покрие дланта й. А третата имала толкова широк десен крак, сякаш й бил счупен с бухалка. Като ги видяла, Зузка се стреснала. Толкова се изплашила, че чак в средата на стаята отскочила. Но стариците й се усмихвали и кимали да им отвори прозореца.

— Бог да ти даде щастие, прекрасно момиче — казали те. — Защо тъй жално плачеш?

Зузка се престрашила и през сълзи отвърнала:

— Ох, как да не плача, след като кралицата ми заповяда да изпреда всичкия лен, който е натрупан тук и в двете съседни стаи.

И тя им разказала всичко, които й се случило. Признала им, че кралицата й обещала да я ожени за сина си и да я направи кралица, ако изпреде целия лен.

— Но аз не мога да го изпреда, и никой не може да ми помогне — хлипала тя, — докато съм жива, няма да мога да изпреда такова количество.

Стариците се засмели и рекли:

— Ако обещаеш да ни поканиш на сватбата си, да ни настаниш сред останалите гости и да не се срамуваш от нас, ще изпредем целия лен вместо теб. Ще се учудиш колко бързо ще го направим.

— На драго сърце ще направя всичко, което поискате — отговорила Зузка, — само започвайте по-бързо!

Трите жени влезли в стаята през прозореца, наредили на Зузка да легне да поспи и се заловили за работа. Старицата с големия палец дърпала нишки от лена, тази с голяма устна ги наслюнчвала, а третата — с широкия крак — въртяла колелото и работата им вървяла светкавично. Това били господарките на хурката, колелото и чекръка.

На зазоряване Зузка станала и се учудила, като видяла хубавата, равна и тънко изпредена прежда. Сърцето й подскочило от радост. Стариците обещали да дойдат привечер и си отишли през прозореца.

Към обяд пристигнала кралицата, за да провери дали Зузка пак мързелува. Но като видяла хубавата прежда, тя се учудила и похвалила момичето за усърдието.

Щом се мръкнало, стариците отново се изправили до прозореца и Зузка нетърпеливо им отворила. Така минали няколко нощи. Стариците идвали на мръкване, на зазоряване си отивали. И докато Зузка спяла, ленът в стаята непрекъснато намалявал и накрая цялата стая се изпразнила. Всеки ден на обяд кралицата идвала и не могла да се начуди на хубавата прежда и не преставала да хвали Зузка. Дори един път рекла:

— Мое златно момиче! Колко съжалявам, че трябваше да те обидя първите дни.

Ленът се свършил и в съседната стая. Кралицата се застягала за сватба. Когато и в третата стая се свършил ленът, Зузка благодарила на добрите старици от цялото си сърце. А те само й рекли:

— И да не забравиш какво ни обеща и ще видиш, че няма да съжаляваш!

След като ленът и в трите стаи бил изпреден, всичко било готово за сватбата. Кралският син се радвал на младата, красива и горда невеста и един ден й казал:

— Каквото и да поискаш от мен, всичко ще изпълня!

Тогава Зузка се сетила за трите старици и рекла:

— Вкъщи имам три стари лели. Те са бедни, но добри и честни жени и много добро съм видяла от тях. Разреши ми да ги поканя на сватбата.

Младият крал и кралицата се съгласили.

В деня на сватбата, точно когато гостите започнали да сядат около масата, вратата се отворила и в стаята влезли трите старици, хубаво пременени. Щом ги видяла младата невеста отишла при тях и любезно ги посрещнала:

— Заповядайте, мои скъпи лели, от цялото си сърце ви приветствам с добре дошли! Елате и седнете на масата до мен.

Гостите се спогледали, много им се искало да се разсмеят, но присъствието на кралицата ги възпирало. Младият крал и кралицата се изчервили, но не посмели да кажат нищо на Зузка, след като вече били дали съгласието си лелите й да дойдат на сватбата. Зузка им сложила от най-хубавите парче месо в чинията, наляла им от най-хубавото вино и любезно ги канела да ядат.

Когато, гостите наставали от масата, кралят се приближил до старицата с широкия крак и я попитал:

— Скъпа майко, кажи ми, защо ти е толкова широк кракът?

— От предене, милостиви кралю, от предене.

Тогава той се обърнал към втората старица с големия палец и също попитал:

— Скъпа майко, а на теб защо ти е толкова голям палецът?

— От предене, кралю, от предене.

Най-сетне той отишъл при третата старица с дългата долна устна и я запитал:

— Скъпа майко, а на теб от какво ти е толкова дълга долната устна?

— От предене, господарю, от предене.

Като чул това кралят се изплашил и забранил завинаги на хубавата си жена да преде, да докосва чекръка, за да не стане кракът й толкова широк, палецът й толкова голяма, долната устна толкова дълга.

Тогава трите старици изчезнали от замъка и никой не видял накъде потеглили. Зузка ги благославяла от цялото си сърце, щом само си помислела за тях. И едва ли някой жена е спазвала заповедите на своя мъж така ревностно, както Зузка.