Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Niky (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Приказки от Полша, Чехия и Словакия

Поредица „Избрано“

Превод от английски: Емилия Стаматова

ИК „Кралица Маб“, София, 1996

Печатница Враца: Полипринт

ISBN: 954-533-009-0

История

  1. — Добавяне

Един млад крал трябвало да се раздели с жена си и да тръгне на война. Скоро след заминаването му кралицата родила близнаци. Цялото кралство се радвало на двамата принцове, а кралицата изпратила веднага вестоносец, който да съобщи на краля радостната вест. Момчетата били здрави и растели като букове. Само че единият, който се родил първи, се отнасял по-добре към хората. Той бил винаги навън, тичал, скачал и се мятал на коня си, който бил на годините му. Вторият предпочитал да скача по меките килими, да си играе около майка си и не излизал, дори до градината. Затова майка се привързала към него, той й станал любимец. Момчетата били на седем години, когато кралят се върнал и с огромна радост притиснал до гърдите си синовете и жена си.

— Кой е първородният? — попитал кралят кралицата.

Кралицата си помислила, че кралят иска да знае кой от синовете им ще да наследи престола, и затова казала, че нейният любимец е първородният. Кралят обичал и двете си деца еднакво. Но когато пораснали, по-големият чул как всички говорят, че вторият близнак ще стане крал. Толкова се натъжил, че животът вкъщи му опротивял и той копнеел да тръгне по света. Веднъж изплакал на коня мъката си и му казал, че му се иска да напусне двореца.

Тогава конят му отговорил с човешки глас:

— Щом не ти харесва у дома, тръгни по света, но без да получиш бащината си благословия, не тръгвай. Съветвам те никой да не тръгва с теб, освен мен. Тогава ще ти излезе късметът.

Принцът се учудил, че конят му говори е човешки глас, и го попитал какво се е случило с него.

Конят рекъл:

— По-добре не ме питай за тези неща. Искам да те пазя и да те съветвам, но ти трябва да ме слушаш и да не задаваш излишни въпроси.

Принцът обещал на коня, че ще направи всичко според съветите му, и отишъл в замъка, да пита баща си дали го пуска да обиколи белия свят. Баща никак не бил склонен да го пусне, но майка му разрешила. Принцът не отстъпил, докато не получил и бащината си благословия. Слугите веднага започнали да се суетят около него, голяма свита се приготвила да го придружи.

— За какво са ми, татко, такава свита, коне и прислуга. Ще взема само пари и ще тръгна по света с моя кон.

Отново трябвало да моли баща си, да му разреши да тръгне сам. Накрая всичко било готово за пътуването, конят — оседлан, принцът се сбогувал с родителите и с брат си. Всички горчиво плакали и в последния момент майката съжалила, че така пуска по света детето си и строго му наредила след година да се прибере или поне да прати вест за себе си.

Принцът яхнал коня и скоро препускал из широкото поле далеч от града. Конят му не бил обикновен, а вълшебен — бърз като сърна. Двамата дълго-дълго вървели, принцът не знаел накъде го води конят, докато не съзрял кулата на красив град. Тогава конят се отклонил от пътя, тръгнал през полето към една скала, която се издигала недалеч от приятна горичка. Тропнал два пъти с копито по скалата, тя се отворила и двамата влезли. Вътре имало удобна и красива конюшня.

— Остави ме тук — рекъл конят на принца, — а ти върви сам в градския замъка, но трябва да се престориш на ням. Кралят ще те приеме на служба, но внимавай да не проговориш. Ако нещо ти трябва, ела до тази скала, почукай три пъти и скалата ще се отвори.

Принцът си помислил: „Конят ми е толкова умен, сигурно знае къде ме изпраща“. Взел дрехите си и тръгнал. Влязъл в престолния град и отишъл при краля. Като видял, че е ням, кралят го съжалил и го взел при себе си. Скоро се уверил, че момъкът може да върши всичко. Трябвал ли писар на краля, принцът бил най-опитният. Всички го обичали, но тъй като бил ням и на всичко казвал: „Баяя“, нарекли го Баяя.

Кралят имал три дъщери — една от друга по-красиви. Най-голямата се наричала Здобена, втората Будинка, третата Славена. Трите девойки харесвали много Баяя и той прекарвал с тях по цял ден. Нали бил ням, пък и страните му мургави, а и на едното око си слагал превръзка, кралят не допускал, че някоя от принцесите ще се влюби в него. Принцесите обаче го обичали и искали той да ходи навсякъде с тях. Той им плетял венци, рисувал птици и различни цветя и те ги бродирали със златен конец. Най-му било приятно да служи на най-малката и всичко, което направел за нея, било най-красивото, та сестрите й си правели шеги с него. Славена била пълна с доброта и прощавала всичко на сестрите си.

Но свободният живот на Баяя в замъка бързо свършил. Една сутрин момъкът влязъл в покоите на краля и го видял да седи натъжен. С жестове момъкът го попитал какво го мъчи.

Кралят тъжно го погледнал и рекъл:

— Скъпи момко, защо ме питаш, не знаеш ли каква беда ни грози? Остават само три горчиви дни.

Баяя поклатил глава, че не знае, и видял, че лицето на краля се прояснило.

— Тогава ще ти кажа — започнал кралят. — Макар че няма да можеш да ми помогнеш. Преди години тук долетяха три змея, единият с девет глави, вторият — с осемнайсет, а третият с двайсет и седем. Тогава тук се възцари такава беднота, че от ужас ми се изправяха косите. Хората се изпокриха, защото не бяха сигурни за живота си. Скоро не остана никакъв добитък, защото трябваше да даваме всичко на трите чудовища, за да не нападнат града. Въпреки това те изядоха много хора. Като не издържах на риданията, наредих да доведат в замъка магьосница, която да ме научи, как да се освободя от изродите. Но за нещастие, тя каза, че ще мога да спася града, само ако им обещая трите си дъщери. И аз дадох думата си. Момичетата не знаеха нищо, а от мъка кралицата умря. Оттогава змейовете изчезнаха и с години нямаше ни вест, ни кост от тях. Но вчера вечерта при мен дотича един овчар, целия останал без дъх, и каза, че змейовете пак са се появили в скалите и реват страшно. И сега аз, злочестият баща, утре ще трябва да дам първата си дъщеря, после втората, после третата, и накрая ще стана просяк.

Така нареждал кралят и си скубел косите.

С угрижено лице Баяя отишъл при принцесите, но като ги видял, се уплашил до смърт! И трите били облечени в черни рокли, лицата им били като от бял мрамор, седели една до друга и жално плачели, че ще загинат млади-зелени. Баяя започнал да ги утешава, като се опитвал да им обясни, че сигурно ще се намери някой да ги освободи. Но бедните принцеси не спирали да ронят сълзи. Целият град бил покрит с черно платно. Всички потънали в скръб, защото обичали кралското семейство.

Баяя тайно се промъкнал до скалата, където бил затворен конят му. Три пъти почукал, скалата се отворила и той влязъл вътре. Погладил коня по лъскавата грива, целунал белия знак на челото му и казал:

— Конче мое, идвам при теб за съвет, ако можеш да ми помогнеш, ще съм много щастлив.

Разказал той всичко на коня.

— Зная — отвърнал конят, — затова те доведох в това кралство, за да спасиш принцесите. Ела рано сутринта и аз ще те науча какво да сториш.

Зарадвал се Баяя и се прибрал в замъка. Мнозина могли да си помислят лошо за него, защото бил спокоен и весел. Но за късмет никой не го видял. Целият ден той не излязъл от покоите на принцесите и какво ли не измислял, поне малко да ги утеши.

На другия ден, още преди залез-слънце застанал до скалата.

Конят го поздравил и рекъл:

— Сега вдигни камъка под моето корито за храна. Вземи това, което намериш вътре.

Баяя измъкнал изпод камъка голямо ковчеже. Конят му наредил да го отвори. И когато Баяя го направил извадил красиви дрехи, меч и юзда за коня. Едните дрехи били червени, със сребро и скъпоценни камъни обшити. Вторите били чисто бели, обшити със злато. Третите били светлосини, богато обшити със сребро, скъпоценни камъни и перли. Към всеки кат имало и по един меч, чиято ножница била покрита със скъпоценни камъни и така проблясвала като юздата на коня.

— Тези дрехи са твои, най-напред облечи червените.

Баяя се нагиздил, запасал меча и сложил юздата на коня.

— Не бива да се страхуваш и да слизаш от гърба ми. Сечи чудовището и бъди сигурен в меча си — наредил конят, когато излезли от конюшнята в скалата.

В замъка настъпил моментът на раздялата и колона от хора тръгнала да изпрати бедната Здобена до края на града. Когато били недалеч от уговореното място, принцесата слязла от коня и направо се свлякла на земята. Тогава от далеч долетял кон, а на гърба му седял рицар с червени дрехи. Когато стигнал до тълпата, наредил на всички да се отдръпнат, да отведат обратно принцесата и да го оставят сам. Всички изпълнили с радост заповедта му. Но принцесата не искала да тръгне, искала да види какво ще се случи.

Едва успели да се изкачат на един връх, когато скалата се отворил с трясък и деветглавият змей излязъл навън и се огледал за своята жертва. Тогава насреща му изскочил Баяя, измъкнал меча си и с един удар три глави отсякъл. Змеят се извивал, сипел огън и жупел, но принцът не се страхувал, а с меча замахвал ли замахвал, докато отсякъл и деветте му глави.

Когато змеят загинал, принцът се обърнал и изчезнал. Здобена го гледала удивена, но после си спомнила, че баща й я чака и забързала към замъка. Кой ли може да опише радостта на бащата, когато видял дъщеря си здрава и невредима! Баяя също притичал и обяснявал с ръце, че трябва да вярват, че сигурно Бог пак ще изпрати освободител. Макар да се страхували от следващия ден, всички били малко весели и шумно разговаряли. Сякаш най-щастлив бил Баяя.

На следващия ден повели Будинка. Същото се случило и с нея. Щом стигнали до скалите, отново се появил непознат рицар, този път облечен в бели дрехи, и смело отсякъл осемнайсетте глави на змея.

Когато всички се върнали обратно в замъка, им било мъчно, че не могат да благодарят на тайнствения освободител.

— Зная, сестрички — рекла Славена, когато се събрали, — че вие не сте молили рицаря да се разкрие. Но аз ще коленича пред него и толкова дълго ще чакам, докато той тръгне с мен.

— Защо се смееш, Баяя? — попитала Здобена, като видяла немият да се усмихва. Но Баяя заподскачал из стаята и като се опитвал да обясни, че много се радва за рицаря.

— Не ставай смешен, той още не е тук — отвърнала Здобена.

На третия ден повели Славена и този път сам кралят тръгнал с нея. Сърцето му се разкъсвало от терзания и ужас, само като си помислел, че непознатият освободител може да не дойде и че ще трябва да даде най-малката си дъщеря на змея.

Тогава тълпата надала радостен вик. Рицарят идвал. Баяя победил и третия змей. Тогава кралят и Славена пристъпили напред и замолили непознатия рицар да дойде с тях в замъка, но той не се съгласил. Славена паднала на колене и го замолила така горещо, че сърцето на принца трепнало. В този миг конят хукнал и рицарят изчезнал.

Тъжна, че не може да се отблагодари на своя освободител, Славена се върнала вкъщи. Всички си мислили, че тя ще доведе рицаря, но надеждите им били напразни.

Сега всички били безкрайно щастливи! Но радостта им не продължило дълго, надвиснала нова беда. Един ден кралят получил писмо от съседа си, в което той му обявявал война. Изплашил се кралят, защото съседът му имал многобройна войска. Той написал писма до останалите владетели и ги помолил да му помогнат. За помощта щял да им се отблагодари като даде дъщерите си. Като узнали наградата, всички обещали, че ще му помогнат. Настъпила трескава подготовка. Кралят искал сам да предвожда войската на бойното поле. Последният ден кралят се разделил с ридаещите си дъщери и наредил Баяя да ги наглежда.

Баяя изпълнил заръката на краля, наглеждал всичко, но не го вършел с голяма охота. Изведнъж му дошло на ум да каже, че отива да потърси билки, които да успокоят и него, и принцесите. Момъкът трескаво заразмахвал ръце и са опитвал да обясни плана си. Принцесите си помислили, че е полудял и го пуснали да излезе. Но той не тръгнал за никакви билки, защото лекът за него били ясните очи на Славена. Това било начин да се измъкне и да иде при коня си, за да го попита дали може да помогне на краля. Конят го посрещнал, наредил му да облече белите дрехи, да вземе меча, да го яхне и да потеглят към бойното поле. Баяя чак го разцелувал.

Доста дни продължавала войната, кралската войска започнала да отпада. Предстояла решителната битка била уговорена, от която щял да се види изходът от войната. Цялата нощ кралят раздавал заповеди и изпращал писма на дъщерите си какво да правят, ако той загуби. На сутринта засвирили тръбите, оръжията задрънчали, полетели стрели и силен грохот се разнесъл надлъж и шир. Тогава сред неприятелската войска се появил момък, облечен с бели дрехи със златна обшивка, яхнал кон, а в ръцете си държал огромен меч, който така размахал към неприятеля, сякаш зъл дух ги удрял по главите. Като го видели, войските на краля се ободрили и притиснали неприятеля. Но рицарят бил леко ранен в крака и кръвта обагрила бялата му премяна. Когато кралят видял това, скочил, разкъсал си наметалото и сам превързал раната му и го помолил да дойде с него в лагера. Рицарят му благодарил, но боднал коня и хукнал. Кралят заплакал от жал, че не може за четвърти път да се отблагодари на рицаря както подобава. Победителят се връщал вкъщи с безкрайна тъга. В града го посрещнали с възгласи, а в замъка го чакала пищна гощавка.

— Е, момко — извикал кралят Баяя, — какво правихте в мое отсъствие?

Баяя кимнал, че всичко е било наред, но принцесите се разсмели и Славена рекла:

— Татко, трябва да ти се оплача, че Баяя този път не беше послушен! Започна да стене, нашият лекар искаше да му даде лекарство, но той каза, че сам ще иде за билки. Излезе и два дни не се върна, а като си дойде беше още по-недъгав и по-болнав.

Кралят се обърнал към Баяя, но той само се усмихвал, завъртял се на пети, сякаш за да покаже, че това не означава нищо за него. Когато принцесите чули, че техният освободител е помогнал на краля в битката, отказали да се оженят за князете, които участвали в боя на страната на краля, защото смятали, че рицарят може да поиска някоя от тях. Освен това никоя от тях не знаел хубав ли е или не, защото никой не му видял лицето, но всяка си го представяла като ангелско. Кралят се объркал от техния отказ. Всеки от князете му помагал, доколкото можел и всички се били много храбро. На кого да даде дъщерите си? И той решил да постъпи така, че да не обиди никой от благородниците. Наредил да повикат князете и казал:

— Приятели мои, аз обещах на тези, които най-много ми помогнат да дам дъщерите си за жени. Така искам и да направя, но за да не обидя някой, реших следното. Вие ще се наредете се в редица. Моите дъщери ще хвърлят от балкона по една златна ябълка. Които от вас ударят ябълките, те ще се оженят за принцесите. Съгласни ли сте?

Всички се съгласили. Кралят съобщил решението си на принцесите, те се пременили, всяка взела по една златна ябълка и излязла на балкон, под който в редица стояли князе и благородници. Между зрителите стоял и Баяя. Най-напред Здобена хвърлила ябълка, тя се претърколила, претърколила и аха да спре в краката на немия, но Баяя я побутнал леко и тя спряла в краката на един красив княз, който пристъпил напред. После Будинка хвърлила, ябълката също полетяла към краката на Баяя, но той леко я побутнал и тя се спряла в краката на друг знатен благородник, който излязъл напред от редицата и погледнал невеста си. Най-сетне хвърлили Славена, този път Баяя не побутнал ябълката, взел я и хукнал нагоре, коленичил пред принцесата и й целунал ръка. Но тя се обърнала, избягала в покоите си и горчиво заплакала, че трябва да се ожени за немия. Кралят се ядосал, князете се възмутили, но станалото станало. Последвала гощавка и след гощавката започнал рицарски турнир, при който наградата щяла да даде едната невеста. Славена седяла на гощавката обидена и дума не проронвала. Баяя не се виждал и кралят си помислил, че може би и той се е ядосал и е избягал. Всички съжалявали най-малката принцеса и я помолили тя да даде наградата в турнира.

Накрая Славена се съгласила. Девойките насядали зад перилата, съперниците се приготвили, а един слуга съобщил, че отвън стои рицар на кон и моли да го пуснат да участва в турнира. Кралят се съгласил. Влязъл рицарят облечен със сини дрехи със сребърни ширити. Принцесите за малко да извикат като видели своя освободител. Рицарят им се поклонил, после застанал до съперниците си и зачакал. Той успял да се справи с всички и излязъл победител. Славена слязла при него и му донесла златен колан, който сама била избродирала. Рицарят застанал на колене и тя му го окачила на врата. Ръцете й треперели, страните й пламтели, тя притворила очи и чула мечтаните думи:

— Невесто красива, днес ще дойда за теб.

Кралят и двете сестри слезли долу, за да задържат рицаря и да му се отплатят за всичко, но той целунал ръка на Славена и изчезнал. Тя не преставала да мисли над думите му. В замъка кралят отново дал пиршество, но Славена си останала в стаята и не желаела да види никой.

Луната изгряла, а вълшебният кон за последен път водел своя господар. Довел го до замъка, скочил Баяя долу, целунал го по шията и конят изчезнал. Не му се искало да загуби своя верен помощник, но го чакала друга наслада.

Славена седяла замислена. Тя била сигурна, че рицарят вече трябва да дойде. Тогава една прислужница отворила вратата и рекла, че Баяя иска да говори с нея. Славена не отговорила, само отпуснала глава на възглавницата. Тогава някой нежно я хванал за ръката, тя повдигнала глава и пред себе си видяла красивия герой, своя освободител.

— Гневиш ли се на своя мъж, та се криеш от мен? — попитал Баяя.

— Защо ми задаваш такъв въпрос, та ти не си моят жених!

— Но аз съм твоят жених, пред теб стои немият Баяя, който ти плетеше венчета, който освободи теб и сестрите ти от смърт и помогна на баща ти в битката. Аз съм твоятт жених!

Като бял ден е ясно, че гневът на Славена в миг се изпарил. След час тя влязла в залата под ръка с рицаря, облечен с бели дрехи, и представила на баща си своя жених — немия Баяя! Кралят се зарадвал, гостите се удивили, а сестрите под око поглеждали принца. И като започнало една веселба, всички яли и пили за здравето на принцесата и славния принц Баяя.

След сватбата Баяя тръгнал с най-малката принцеса към родния си град. Пристигнал и що да види: целият град покрит с черно сукно. Попитал той каква става из града и разбрал, че младият крал е умрял. Забързал принцът при родителите си в замъка, за да ги утеши. Те толкова се зарадвали като го видели, защото отдавна го смятали за мъртъв. Веднага махнали черното сукно и застлали града с червено. Баяя станал крал на своето кралство и дълги години живял щастливо със своята вярна Славена.

Край