Никола Кесаровски
Елипан (Фантастична шега)

Какво да ви кажа… Работите ми вървяха много добре. На излизане от Института дори си тананиках мотиви от джобното издание „Най-хубавото от рок-оперите през последните три века“. При входа на метрото срещнах непознато, но толкова хубаво момиче, че ме ужаси възможността да се размина с него само ей тъй, веднъж завинаги. Насрещният ескалатор я носеше към мен. Аз я гледах. И изведнъж лицето й изчезна! Да! Изчезна зад ей такъв голям балон от дъвка, изскочил измежду устните й! Тя усети слисването ми и с много женски глас каза „пардон“, когато се разминавахме. Ще се видим пак, отвърнах и продължих да си тананикам още по-отбрани парчета. Можете да си представите в какво приповдигнато настроение бях, след като дори този внезапен балон не ме извади от релси! И чак тогава, в метрото, осъзнах, че настроението ми е вече тревожно високо, а много добре не е на добре, казват. Системата „Умееш ли да владееш себе си?“ е категорична за подобни случаи. И затова, още като се прибрах, преди дори да превключа видеофона на „Тук съм!“, грабнах една от книгите на онзи древен мъдрец Станислав Лем — изпитано средство за мен, действува като леден душ на самочувствието ми. Когато е разпалено, както тогава, то зацвърчава сред облаци от преклонение, свива се до неузнаваемост и се потулва, където свари.

Но в онзи ден работите ми вървяха така неописуемо добре, че когато отворих наслуки книгата и прочетох: „Между символа и денотата^[1] няма причинна връзка…“, вместо обичайния ефект се чух да възкликвам:

— Бре! Как пък не! Чак никаква…

А самочувствието ми не само че не се омърлуши като екипаж на космолет на една педя от границата на Шварцшилд^[2], ами още по-високо вирна глава! Самият аз извадих от куфарчето си ампулата с мистериозната течност, която бях синтезирал този ден и която в същност беше причината за еуфоричното ми състояние, вдигнах я с жест и казах:

— Ами това?!

Всъщност и самият аз не знаех все още какво точно е това. Няколкото теста, на които успях да го подложа, дадоха такива пикантни резултати, че веднага нарекох странната течност „елипан“, от еликсир и панацея, защото наистина се очертаваше като нещо такова дори само с една никаква част от свойствата си.

— А?! А това? — повторих.

И с вида на Цезар пред Рубикон седнах до бюрото си. Отворих ампулата. Измъкнах от чекмеджето един от онези листи с биообогатена повърхност, на които може да се пише само с електро флумастер, взех пачето перо (нали пак е на мода), топнах го в ампулата и написах с едри знаци:

H₂O

Очите ми още не бяха се отлепили от „О“-то, когато формулата внезапно, цялата изведнъж, изчезна!

— Ха! — казах, без да искам.

На мястото на изчезналата формула, както много скоро разбрах, се беше появила… една молекула вода! Да! Имате ли сили да го повярвате?! Появи се една молекула H₂O! Появи се денотатът на символа H₂O…

— … Та това е, другари! — Той виновно се опита да погледне обливащите го с укор очи на колегите. — Останалото… последвалия ми резил… го знаете… Просто не мога да си обясня как… как можах да сторя тази глупост! Не мога…

И той беше искрен. Наистина не можеше да си обясни как можа да напише толкова много нули в степента пред формулата на молекулата на етиловия спирт:

10^100100100 . C₂H₅OH

Наистина не можеше да си обясни!

А за последвалия алкохолен потоп и евакуирането на района не може да не сте чули…