Светозар Златаров
Класик и наш съвременник

Хърбърт Джордж Уелз няма нужда от представяне. Той е сред най-популярните английски писатели, а в областта на научната фантастика заедно с Жул Верн е един от класиците. На пръв поглед като че всичко за него е ясно и той, получил окончателна оценка, спи в учебниците и енциклопедиите.

Ала ония, които пишат, не казват винаги едно и също за него, и изглежда нещата не са чак толкова установени. Това често се случва с наследството на хора с разностранен талант и чиято дейност се простира извън границите на точно определена област. Уелз, както мнозина други, сякаш засенчва сам себе си: понякога едни негови достойнства отвличат вниманието и скриват други постижения. Тъй той остава в съзнанието на читателите само с отделни страни на богатата си дейност.

В един стар „Ларус“ от началото на века той е представен като известен популяризатор на биологията и като автор на романи, основани на научни факти. По-късните му биографи пишат, че той главно описва бита и нравите на английското общество и че между другото на младини е съчинявал фантастични романи, вдъхновени от успехите на науката. Още по-школски настроени професори противопоставят у него фантаста на „реалиста“, макар качеството му на реалист да е всеобщопризнато дори в най-фантастичните му истории, защото фантастичното у него е само аспект на реалния свят и реалните проблеми. Като изхождат от неговата известна „История на света“, от обществено-социалните мотиви в романите му и от многобройните му статии, други го смятат за общественик и публицист, който разбива установената форма на романа, вмъквайки твърде много философско и социално съдържание. За съвременниците на големите събития след Октомврийската революция той е искрен приятел не само на Горки и Майски, но и на младата съветска държава, която той не всякога разбира, но към която винаги се отнася с уважение и приятелство. Широко е известна книгата му „Русия в мъгла“, резултат от посещение в Съветска Русия и от срещата му с Ленин. Мнозина са склонни да подчертават, че той е социалист немарксист, фабианец, комуто художественото прозрение е помогнало повече да се приближи до идеала за бъдещото общество, отколкото ограничените му разбирания на „колективист“, както той сам се е определял. И на края, разглеждайки само творчеството му в областта на фантастиката, някои френски критици недалновидно са го противопоставяли на Жул Верн. Виждали у него повече тревожния философ, а у Верн все още наивния ентусиазъм от постиженията на науката.

И тъй в писаното за него като че се крие някаква неясна полемика. Но изглежда всички са прави по своему, защото творчеството на писателя е трудно за обхващане.

Хърбърт Джордж Уелз (1866–1946) произхожда от твърде скромно семейство: баща му е бил собственик на магазинче, а майка му — камериерка у заможни хора. Той следвал и завършил биология и в същото време живо се интересувал от обществените борби през осемдесетте и деветдесетте години на миналия век. Интересът към биологията и към обществените въпроси до край не го напуснал. Биографите подчертават две посещения: в Съветска Русия през 1920 година и в Съветския съюз през 1934 и приятелското му отношение към страната, където писателят виждал кълновете на колективизма и на бъдещото „планово, рационално устроено човечество“, макар той сам да бил далеч от марксизма. Уелз вярвал повече на елита, а не на работническото движение. Цял живот той писал и бил деен общественик, активен миролюбец, който се тревожел за съдбата на света. И тъй — до последната своя книга „Умът на края на силите си“ — излязла след войната, в годината на смъртта му.

Творчеството му е огромно: повече от сто романа, разкази, публицистика, пътеписи…

Човекът, който наистина превърна научната фантастика в „приключение на мисълта“, в литература на големите, „крайни“ въпроси, бил фантаст предимно в младежките си години. Ала да не забравяме, че младежките години са особено благодарни за полет на поетичното вдъхновение… Вкусът към фантастиката не го напуща докрай, както и хуманистичният му патос. Уелз не се двоуми да обърква композицията и сюжета на своите романи, като вмъква свои философски разсъждения и фантастични моменти. Подобно на големите хуманисти от Възраждането той вижда света като единно цяло и затова с лекота прескача от тема на тема, от психологичното в социалното, от фантастиката в делничното, без да се съобразява с жанровите характеристики. Той изпитва огромен интерес към този единен свят, към неговото минало, към неговите далечни и недосегаеми граници, към живата природа, към науката, към човешкото общество. И винаги съзнава, че това общество е уредено зле. Особено е недоволен той от капиталистическата подредба и не го крие. Оттук и стремежът му към едно по-добро бъдеще.

Не е възможно да се изброят всичките му книги. „Откраднатият бацил“ (1895) е първият му сборник с фантастични разкази. Още по онова време излязла и „Машината на времето“. После се появили „Война на световете“ (1898), „Разкази за пространството и времето“ (1899)… През 1920 година излязла известната книга „Русия в мъгла“. Книгата му „Опит за история на света“ е публикувана след Първата световна война. Той искал тя да се чете на един дъх, като роман, и го постигнал. В Англия били продадени милиони екземпляри, успех имала и във Франция. Тази книга е смел опит да се разширят западните представи за света: авторът излиза от възприетите схеми и вмъква в световния исторически процес далечните източни страни. По необходимост огромният том включва само онова, което според автора е най-важното от световната история. За нас е интересно, че е отделено място за България. Тя се споменава на много места, дори се говори за хан Крум и за създаването на българската народност.

Какво ли няма в творчеството на Уелз! Някои познавачи съставят справки кои научно-технически постижения Уелз е успял да предвиди (подобно нещо е правено за Жул Верн). Макар за един фантаст това да не е най-важното, оказва се, че той е бил добър прогнозист. Той пише за апарати за виждане отдалеч, за побеждаване на космическото пространство, за енергията на атома, за спускане в глъбините на океана, за поведението и трудностите на човека в безтегловно състояние, за намеса в биологията. Предвидил е все по-засилващата се роля на специалистите, безплатната медицинска помощ, еманципацията на жената, въздушната война с избиване на гражданското население… Като фантастични „открития“, които и днес са в арсенала на фантастите, той създава цветя мутанти, пише за нападения на морски чудовища над хората, за машина на времето, за пътуване в четвъртото измерение; разширява територията на фантастиката в областта на биологията и психологията.

Наред с опиянението от успехите на науката Уелз изпитва и опасения. Описва поведението на човечеството при поява на бедствия, при космически опасности, при нахлуване на чуждопланетяни. Още в първата му научнофантастична книга опасните бацили попадат в ръцете на екстремист, който е готов да си послужи с бактериологично оръжие. Уелз се страхува от бъдещи оръжия: съвсем реална и основателна тревога. Страхува се от възможностите за намеса в биологията. Той е сред първите, които предусещат надигането на атавистичното варварство, на фашизма („Играчът на крокет“)… Любопитно обстоятелство е, че в романа „Освободеният свят“, писан преди световната война през 1914 год., тъкмо българският цар Фердинанд се противопоставя на една международна организация на народите. Кобургът не се двоуми да хвърли атомни бомби…

Характерно за Уелз е, че и най-необузданите си хрумвания свързва с точно определени обстоятелства и почти протоколно описва обстановката. Тъй могъщият му талант създава усещане за автентичност. А приключенските му сюжети, макар и занимателни, винаги крият големи морално-етични и обществени въпроси. Понякога с остро чувство за хумор, почти сатирично описва установения, спокоен еснафски живот на дребната буржоазия в Англия от негово време, като рисува посредствени хора, попаднали в трудни, необичайни обстоятелства… Не случайно толкова страшилища се появяват внезапно по страниците — морски чудовища, гигантски птици из праисторията, дори „призраци в съзнанието“, за да смутят безметежното всекидневие. Това също е социална тревога в творчеството му, той свързва мечтите и страховете на мислещите хора. Вълнуват го въпросите на съвестта на учения, бъдещите кръвопролитни войни, слепците, които биха искали да ослепят зрящия, безплодността на чудесата в ръцете на обикновения глупак… Но, общо взето, Уелз е оптимист: той вярва в бъдещето, без да си затваря очите. Надява се, че хората разумно ще реорганизират планетата и ще въведат планово начало.

Онова, което Уелз не е предвидил, го има в учебниците и не по него трябва да го оценяваме. Важното е, че фантастите и досега се учат от този първомайстор на научната фантастика, на фантастиката на големите въпроси, подчинена на мисълта, че е необходимо хората да организират своето щастие.

На български са печатани много негови работи. Читателят може би познава някои разкази, включени в тази книга. С други ще се срещне за пръв път. Съвременникът знае, че на Марс няма птицеобразни марсианци, но като урок по фантастика „Кристалното яйце“ продължава да бъде актуално. Сред неизвестните разкази е и „Сън за Армагедон“ — едно прозрение за войната, изпълнено с чувство за отговорност и вина на едно богато хедонистично общество, с проблема за връзката между етика и политика. Тук е и „приключенският“ разказ за самонадеяната авантюра на мистър Ледбетър, но нека не го тълкуваме. Читателят сам ще разбере за какво всъщност става дума…