Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Аркадий Стругацки, Борис Стругацки

Второто нашествие на марсианците

(Записки на един здравомислещ)

Фантастична повест

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1979

Преведе от руски: Агоп Мелконян

Рецензенти: Любен Дилов, Огнян Сапарев

Редактор: Сребрина Талева

Редактор на издателството: Милан Асадуров

Оформление: Богдан Мавродиев, Жеко Алексиев

Илюстрация на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Жулиета Койчева

Съветска — руска, I издание

Дадена за печат на 28.VIII.1979. Подписана за печат 6.XI.1979

Излязла от печат 28.XI.1979. Формат 32/70×100. Изд. №1279

Печ. коли 7,00 Изд. коли 4,53 Цена 1.00 лв. Страници: 112

Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

 

© Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий. Стажеры. Второе нашествие марсиан.

Москва, Молодая гвардия, 1968.

С — 32

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

„В наше време задачата на литературата, както на нас ни се струва, се състои не само в изследването на типичния човек в типична обстановка. Литературата трябва да изследва типични общества, т.е. практически да разглежда цялото многообразие на връзките между хората, колективите и създадената от тях втора природа. Съвременният свят е толкова сложен, връзките са толкова много и толкова объркани, че тази своя задача литературата може да разреши само по пътя на някакви социологически обобщения, чрез построяване на социологически модели (по необходимост опростени), но запазващи най-характерните тенденции и закономерности. Разбира се, най-важните елементи на тези модели продължават да бъдат типичните хора, но действуващи в обстоятелства, типизирани не по линия на реалността, а по линия на тенденциите“ — изказване на братя Стругацки („Защо станах фантаст“, сп. Иностранная литература, бр. I, 1967).

Имената на двамата големи съветски фантасти Аркадий и Борис Стругацки са вече познати на българския читател — но все още бегло и недостатъчно, само с няколко превода.

Авторите влизат в литературата през 50-те — 60-те години. До този момент Аркадий Натанович работи като преводач от японски език, а Борис Натанович като астроном. Още първите книги, написани в съавторство, предизвикват интерес у читателите — любители на фантастика. От 1959 г., когато излиза първата им повест „Страната на пурпурните облаци“, до 1977 г., когато в сп. „Знание — сила“ публикуват последната си творба „Милиард години до края на света“, те са издали около 20 повести и романи. Това е продуктивност, която не оказва влияние върху качеството на творчеството им. Нещо повече: с всяка нова творба авторите ни убеждават, че истинският талант е многообразен и същевременно последователен в преследването на поставената цел. Докато първите книги на братя Стругацки са в рамките на традицията и правят впечатление по-скоро с остроумния маниер на разказване, отколкото с оригиналността на замисъла, от 1964 г. — след излизането на повестта „Трудно е да бъдеш бог“ — художествената зрелост на техните произведения ги поставя на едно от първите места в социалистическата фантастика.

Предпочитаните художествени модели на авторите са от два полюсни типа — светъл (комунистическо бъдеще) и тъмен (предупреждение-отрицание на консуматорското подивяване, милитаризма, манипулацията с човека). Но и най-мрачните гротескни модели на братя Стругацки не са безнадеждни — в тях винаги е стаена вярата в Човека на утрешния ден, който търси изход, който се бори — дори когато е сам, дори когато не вижда изход. (Всъщност дотогава, докато Човекът се бори, никога не е безнадеждно.) Понякога борецът комунист присъствува непосредствено — като своеобразен месия в царството на мрака („Трудно е да бъдеш бог“, „Опит за бягство“, „Хищните вещи на века“, „Обитаемият остров“, „Охлюв на склона“). Друг път неговият глас звучи в авторската присъда над консуматора-еснаф, в разобличението на онези, които се грижат за материалния стандарт, забравяйки за духовния („Второто нашествие на марсианците“).

Преди една година Аркадий Натанович беше гост на България. Тогава в разговор той сподели някои мисли за фантастиката, които биха помогнали за разбирането на книгата, която предлагаме на нашите читатели.

„Доколкото фантастиката се занимава с масовата психология, тезисността в нея е неизбежна. Добрата съвременна фантастика е винаги в известен смисъл социология. Когато говоря за съвременна фантастика, имам пред вид линията Уелз — Чапек — Лем — Ефремов — Абе Кобо. Между Уелз и Жул Верн има повече разлика в методологията, в литературния подход, отколкото между Уелз и Жул Верн, от една страна, и Томас Ман, от друга.“

Добрата съвременна фантастика не се задоволява с функцията на литература-забавление. Създавайки художествени модели на възможни и невъзможни общества, тя се превръща в експериментална литература-социология. Но Аркадий Натанович не подценява и значението на занимателността. „Острият сюжет на фантастиката — каза той в разговора — е само Троянски кон, който се вмъква в затворената душа на читателя. Той я предразполага за възприемане на главното.“

Защо погледът на фантастите се обръща толкова често към Марс? Още от зората на фантастиката червената планета е терен за фантастични приключения. Една от причините е откритието на Скиапарели: „марсианските канали“ са астрономическа сензация, която кара дори учените да говорят за високоразвита цивилизация. А самото име на планетата като че ли предопределя отношението на жителите й към нас… Бащата на съвременната фантастика Хърбърт Уелз постави ефектното начало на тази поредица от марсианци, наводнили литературата; той сякаш отприщи реката на въображението, което ни свързва с червената планета, и я насочва в определено русло. След неговите октоподобни марсианци плъзват най-различни чудовища, за да стигнат до своето отрицание в тъжните съществуващи-несъществуващи златистооки марсианци на Бредбъри… В социалистическата фантастика те идват с прекрасната Аелита, за да достигнат до невидимите колонизатори от „Второто нашествие на марсианците“. Още заглавието на повестта на братя Стругацки ни отпраща към първото нашествие: за щастие „Война на световете“ излезе неотдавна в издателство „Отечество“.

Х. Уелз се стреми да ни убеди в достоверността на това, което описва. Той е имал пред себе си читател, за когото това е било необходимо. Стругацки не спазват условностите на „реализма“ толкова стриктно. Съвременният читател е свикнал на всякакви „чудеса“. При първото си нашествие Марс търси нова родина и храна (марсианците смучат човешка кръв: връзката с демоничната традиция е явна). Книгата на Уелз започва като приключенско четиво, за да постави към края тревожни въпроси, които още не са отзвучали и които неслучайно стават отправна точка на съветските фантасти. Нека видим как Уелз вижда бъдещето ни под властта на Марс:

„Те са разумни същества… и изглежда, че ние им трябваме за храна. Първо ще ни сломят — ще унищожат корабите, машините, оръдията, целия ред и обществен строй. Всичко това ще изчезне… Сега те ни хващат, когато им дотрябваме… Но те няма да правят това твърде дълго… Щом видят сметката на всичките ни оръдия и кораби, разрушат железниците ни… ще започнат да ни ловят системно, да избират най-добрите, да ни затварят в клетки и т.н.… Градове, народи, цивилизация, прогрес — край на всичко това!…

Всички тези, този род хора, които са живели в тия къщи, и всичките проклети писарушки, които са живели, нататък не стават за нищо. Те нямат дух — те не знаят какво е горди мечти и горди въжделения, а всеки, който не познава нито едното, нито другото, та, боже мой — той е пълен със страхове и опасения! Те само бързаха презглава на работа — виждал съм ги със стотици, — с парче хляб за закуска в ръка тичат запъхтени и запенени да хванат местния влак, за който им важат картите, от страх да не ги уволнят, ако закъснеят, работят, занимават се с неща, които ги е страх да си дадат труда да разберат! Бързат презглава у дома от страх, че няма да стигнат навреме за вечеря, седят си у дома след вечеря, защото ги е страх от задните улици, и спят с жени, които са взели не защото са ги искали, а защото са имали малко парички, които създават известна сигурност в нещастното им краткотрайно съществуване на тоя свят. Имат си застраховка за живот и някаква сумичка в банката — от страх да не ги сполети някакво нещастие. А в неделя — страх от задгробния живот. Е, за такива марсианците ще бъдат истински избавители. Хубави, просторни клетки, питателна храна, грижливо гледане, никакви тревоги. Като се полутат една седмица из нивите с празни стомаси, сами ще дойдат и с радост ще се оставят да ги хванат. Ще мине малко време, и те ще са съвсем доволни. Ще се чудят какво ли са правили хората, преди да е имало марсианци, които да се грижат за тях…“

И още един цитат — този път от братя Стругацки, които показват „нашествието“ от позицията на „здравомислещия“:

„Хората нямат бъдеще. Човекът престана да бъде венец на природата. Отсега и вовеки веков човекът ще бъде обикновена проява на естеството, както дървото или конят например. Културата и целият прогрес изгубиха цялостно смисъла си. Човечеството не се нуждае повече от саморазвитие, ще го развиват отвън, а за това не са нужни институти и лаборатории, не е нужна обществена мисъл, философия, литература — с една дума, не е необходимо всичко онова, което досега различаваше човека от животното и което се наричаше цивилизация…“ — така мисли един от малкото бунтуващи се герои на повестта.

„Война на световете“ е книга, която предупреждава цялото човечество: „роман на ужаса“, заплашващ хората с опасност, която идва отвън; при „Второто нашествие на марсианците“ опасността е в самото човечество. И в този смисъл повестта на братя Стругацки е, от една страна, продължение на класическото произведение на Уелз, а от друга — лоялен спор с него от съвременни марксически позиции. „Марсианците“ на съветските фантасти действуват либерално-дипломатично. Те се насочват към човека-консуматор толкова неусетно, че поробването му се извършва удобно и спокойно чрез една псевдодемокрация, която се грижи за стомаха му и даже му разрешава да се бори, о… с легални средства, чрез официална опозиционна партия и парламентарни дебати.

На какво ни напомня тази „свобода“, не е трудно да се досетим. Неслучайно съветските автори не назовават страната, в която се развиват събитията, а героите са с пародийнокласически имена, взети от гръцката митология. Зад тази „анонимност“ се крие бездуховното благополучие, което съвременният либерален капитализъм предлага в онези случаи, когато пипа с ръкавици…

Авторите ни карат да се замислим има ли всъщност марсианци — и ако има, дали те са най-страшното? Не е ли по-ужасна психиката (моралът) на този „здравомислещ“ човечец (пенсиониран учител по астрономия!), който всяка сутрин проверява накъде духа вятърът и каква е температурата; който цял живот е бил мачкан и който в „марсианците“ вижда своето спокойствие и бъдеще? Този човечец, който не може да разбере защо трябва да се бори срещу нашествениците, които искат от него единствено… стомашен сок (великолепен символ!). Всъщност грижата за стомаха е била винаги основна грижа на еснафа — и братя Стругацки с изключителна идейно-художествена изобретателност превръщат героите на това „здравомислещо“ общество в работилници за стомашен сок, които с интелектуален патос защищават този рядък шанс:

„… на човек преди всичко му е нужен покой и увереност в утрешния ден… Вие казвате, че човек се е превърнал сега във фабрика за стомашен сок… В действителност стана обратното. Човек, попадайки в нови условия за съществуване, намери превъзходен начин за използване на своите физиологични ресурси, за укрепване на своето положение на този свят.“

Този тих и кротък човечец е опасен. Много опасен: с огромното си количество; с абсолютния си егоцентризъм; със страха от всяка промяна; с това, че веднага се примирява с всяка промяна… Неговият първи въпрос винаги е „Какво ще направят с нас?“ и никога „Какво трябва да направя аз?“ За него стомашният сок е бил винаги пред културата, принципите, идеалите… И тук бихме могли да си припомним страстния публицистичен монолог на героя-комунар от „Хищните вещи на века“: еснафите не могат да бъдат победени със сила, защото би трябвало да бъдат физически унищожени, не могат да бъдат победени с идеи — защото органически не възприемат тези идеи; с тях човек трябва да се бори внимателно, воювайки за всеки милиметър от човешката душа, непрекъснато, без да се изморява и без да отстъпва…

В нашия свят — свят на два свята — борбата за човешката душа не е престанала нито за миг. Борбата на световете продължава! Какво можем да противопоставим на „сладкото робство“ на вещите и стомашния сок? Само духовността на мислещия и търсещия човек може да устои на самодоволната бездуховност на „здравомислещия“, който се впечатлява само от количествени показатели. В тази борба комунистически честното, граждански смелото, художествено зрялото творчество на братя Стругацки е едно силно, съвременно, интелигентно оръжие.

Ироничната присъда на Аркадий и Борис Стругацки е строга, но не е жестока. Ще си позволя да цитирам пак разговора си с Аркадий Натанович, който на въпроса за мястото на хумора в творчеството им отговори: „Ние обичаме хумористичната литература. Иронията и жалостта трябва да бъдат основа на литературата. На базата на ненавистта нищо не може да се напише. А сериозно могат да се пишат статии…“

Може би затова тонът на „Второто нашествие на марсианците“ е иронично-жалостив (което е трудно за постигане, защото разказът се води от „здравомислещия“ човечец, който оценява всички събития от своя гледна точка: затова и стилът е сплав от казионна благопристойност и махленски жаргон). Авторите изпитват иронична жалост към това човешко същество, което само по генетичен произход принадлежи към „венеца на природата“ — защото не само то е виновно за това, което е…

Книгата, която предлагаме на нашите читатели, е една от най-кратките повести на двамата автори. Но запознанството ни с Аркадий и Борис Стругацки не трябва да приключи дотук. Това са автори с изключителна способност за творческо превъплъщение, за фантастично хрумване, за стилизация, за създаване на неологизъм: тяхното творчество изразява едни от най-интересните търсения на съвременната социалистическа фантастика в нейната ярка национална физиономичност, марксическо социално мислене и активен социалистически хуманизъм (както и изключително чувство за хумор, толкова важно не само за фантастиката!). Веруюто на братя Стругацки гласи: „Човешкият морал е критерий на прогреса.“ Закономерностите стоят извън морала, но човек не може да стои извън морала, ако иска да бъде и да остане човек. Затова борбата срещу абсурда не е абсурдна дори когато изглежда безнадеждна на отделно място или за отделен човешки живот: тя е борба за човешкото у човека. По-точно: тя е вечното движение към човешкото, пътят към което е една непрекъсната борба, в която човек преодолява сам себе си.

Край