Николас Гийен
Делнична ще е смъртта…

Делнична ще е смъртта,

ако искаш да я купиш,

ако пипнешком пътуваш

след една неясна сянка…

Нека да си кажем двама

няколко случайни думи,

дето всички си ги казват —

думи без особен смисъл.

И когато пак поема,

трепнал върху твойте устни,

ще ме срещне ли денят

по една пътека ясна

и ще бъдат ли без облак

и небето, и душата?

Кой би могъл, скъпа моя

статуя от хладен мрамор

ласкаво да ти говори,

както аз говорих с тебе,

чистия ти дъх да пие

и любовните копнежи,

в него да трепти гласа ти,

както е трептял у мене

и да стане господар

на сълзите ти пролети?…