Габриела Мистрал
Верую

Вярвам в своето сърце, уханна клонка,

моят бог като листак го полюлява,

със любовния му дъх живота пълни

                                и щастлив го прави.

 

Вярва в своето сърце, що тук не иска

нищо, грабнато от блян по висше щастие,

то със тоя блян вселената прегръща:

                                господар всевластен!

 

Вярвам в своето сърце, що с песента си

в бога се потапя силно наранено,

та от този купел жив да се възземе

                                току-що родено.

 

Вярвам в своето сърце, що се вълнува:

сътвори го който буни и морето,

и кънти животът в него като прилив

                                в бреговете.

 

Вярвам в своето сърце, що аз изцеждам,

за да оцветя платното на живота

с алено и розово, та като пламък

                                да му стане облеклото.

 

Вярвам в своето сърце, що подир плуга

бе засявано във делник и във празник.

Вярвам в своето сърце, що се излива,

                                без да се опразни.

 

Вярвам в своето сърце, що злият червей

няма да яде; то ще сломи смъртта си.

Вярвам в своето сърце, склонено кротко

на гръдта на бога, мощен и ужасен.