Сесар Вайехо
Из „Трилсе“

Море, как ни привличаш ти със свойте книги,

които поучават… как неутешимо,

жестоко ти мълчиш в изгарящата жега!

 

Забиваш ти мотика след мотика

и страници от пяна пак прелистваш,

и удряш, удряш с брадва като луд „сезам“.

Докато бесните вълни кръжат, ридаят,

изтръгнали въжетата на ветровете

и спомените — ти с уста от волфрам светиш,

присвило кучешките си зъби, напомнящи

за костенурките на звучно „л“…

 

В теб мъдростта на черните криле трепери

от треска върху раменете на деня.

 

Море, изправена огромна книга,

с единствен лист — към нас обърнал

лицето си наопаки…