Изпитание чрез змии

Веднъж довели при патриарха на клана на Безсмъртните неколцина младежи, които пожелали да постигнат „вкуса на плода от дървото“, и поискали да им се назначи изпитание. Премъдрият наредил да изкопаят близо до дома му няколко ями и да сложат вътре изпитваните. Във всяка яма хвърлили по една змия. След известно време Премъдрият заедно с учениците си отишъл да види юношите.

В първата яма юношата седял с бледо, вкаменено от страх лице. Той се бил прилепил с гърба си към стената на ямата и нищо не можело да го накара да се помръдне. Като видял изпитвания, Премъдрият казал на учениците си.

— Този човек не може да постигне вътрешния покой, защото по природа е жертва и винаги ще се отдава на милостта на победителя. Предстои му да положи много усилия, преди да научи мислите си да управляват тялото му.

Втората яма се оказала празна, защото подложеният на изпитание юноша от страх изскочил от нея и избягал. Като погледнал в ямата, Премъдрият казал:

— Този, който е бил тук, не може да постигне вътрешния покой, защото по природа е страхливец и страхливи са мислите, които владеят тялото му. Такъв човек не може да бъде дори воин.

В следващата яма Премъдрият и учениците му видели тържествуващ юноша, гордо седнал пред убитата змия. Премъдрият тъжно поклатил глава и казал на учениците си:

— Този, който седи тук е извършил постъпка на воин, но той още не е готов да постигне вътрешния покой, защото тялото му се управлява от мисли на хищник, и той е неспособен да прозре картината на света.

В четвъртата яма изпитваният седял с безучастно лице, а змията пълзяла наоколо.

— Този юноша, — казал Премъдрият, — вижда картината на света, но има разум на аскет, а следователно, не може да живее в хармония с околния свят. Рано му е да постига учението за вътрешния покой, защото той пренебрегва живота и не се грижи за тялото си.

— Нима никой от изпитваните няма да може да следва Пътя на истината? — попитал един от учениците.

— Не бива да питаш, — отвърнал Премъдрият, — когато знаеш отговора, защото това води до мързел на ума и безпомощност в живота. Не следва да се пречи на естествения ход на нещата, защото нетърпението те кара да загубиш картината на света.

С тези думи Премъдрият се запътил към последната яма, където видял юноша без сянка от притеснение и с усмивка на лицето. Змията също не давала признаци на безпокойство, макар да се намирала наблизо. Без да каже дума, Премъдрият се отдалечил от ямата и чак като влязъл в къщата, казал на учениците си.

— Да виждаш картината на света и да живееш в хармония с него, да не възпрепятстваш естествения ход на нещата, но да управляваш тяхното течение — не е ли това източникът на спокойствие? Утре сутринта преминалият изпитанието ще стане ваш брат.