Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Дао притчи

 

Българска, първо издание

 

Съставител: Елица Тодорова, 2008

Редактор: Юлиан Антонов

Дизайн на корицата: Миглена Деянова

Компютърно оформление: Миглена Деянова

 

Формат 16/60/84

Обем 12 п.к.

 

ISBN 978-954-607-769-1

 

Издателска къща ЛИК, 2008

История

  1. — Добавяне

След като завършил обучението си при Горския от планина Уан („Гаванка“) и се сприятелил с Тъмното Око, учителят Лие Дзъ се заселил в Южното Предградие. Привържениците му се заселили също там. Те били невероятно много и дори самият Лие Дзъ не знаел точния им брой, въпреки че всяка сутрин водел дискусии с тях, и това се разчуло. Учителят Лие Дзъ двадесет години живял до Учителя от Южното Предградие, като ги разделяла само една обща ограда. Обаче те никога не се канели един друг на гости, а при среща на улицата се правели, че не се забелязват. Учениците и слугите им смятали, че между учителя Лие Дзъ и Учителя от Южното Предградие има някаква вражда.

Един от учениците запитал учителя Лие Дзъ:

— Защо вие, Ваша светлост, и Учителя от Южното Предградие се отбягвате един друг?

— Защо ми е да ходя при него? — отвърнал учителят Лие Дзъ. — Лицето на Учителя от Южното Предградие се отличава с пълнота, а сърцето — с празнота, ушите му не чуват, очите не виждат, устата му мълчи, сърцето не знае, тялото не се движи. И все пак ще се опитам да отида с теб да го видя.

С тях тръгнали четиридесет ученици. Те видели, че лицето на Учителя от Южното Предградие наистина прилича на маска на чудовище, с него не може да се общува. Погледнали към учителя Лие Дзъ и видели, че жизнената му енергия се е отделила от тялото, и той е напуснал тълпата.

Изведнъж Учителя от Южното Предградие посочил един ученик на Лие Дзъ от последния ред и заговорил с него радостно, като че ли пред него стои най-съвършеният и най-силният. Учениците на Лие Дзъ се учудили, и по пътя обратно на всички лицата изразявали съмнение.

— Защо толкова се учудвате? — казал Лие Дзъ. — Постигналият желаемото мълчи, изчерпалият знанията си също мълчи. Говоренето чрез мълчание също е говорене, знанието чрез незнание — също е знание. Липсата на думи и мълчанието, липсата на знания и незнанието — това също е вид говорене, също вид знание. Следователно няма нищо, за което да не говори, нищо, за което да не знае; означава също, че няма за какво да се говори, няма какво да се знае. Това е всичко.

Край