Как звучи флейтата

Владеещия Чувствата си от Южното предградие седял, облакътен на масата, откъснат от всичко, гледал нагоре и тихо дишал, сякаш не бил там. Странникът на Съвършената Красота, който стоял в очакване прел него, го попитал:

— Как така? Нима е вярно, че тялото може да заприлича на сухо дърво, а сърнето на изстинала пепел? Та нали този, който сега седи на масата, не е този, който седеше по-рано!

— Въпросът ти е хубав, Страннико! — казал Владеещия Чувствата си. — Разбра ли, че днес съм откъснат от самия себе си? Когато си чул кавала на човека, още не си знаел какво е кавалът на земята; когато чуеш кавала на земята, няма да знаеш какво е кавалът на вселената.

— Разрешете да ви попитам как да разбера това? — продължил Странника.

— Когато земята въздъхва, казват, че е духнал вятър. Сега той спря. А когато засвири, вие яростно през множество земни отвърстия. Не ти ли се е случвало да чуеш такива звуци?

Планинските клисури, горските масиви, подобните на нос, уста и уши ями от изтръгнати с корените гигантски дървета, които могат да бъдат обгърнати от сто души; подобните на напречни греди, на огради и на хаванчета, подобните ту на стремителен поток, ту на застояла вода. Едни ромолят като поток, други свистят като стрела. Едни издишват шумно, а други тихо вдишват. Гласовете са високи и ниски, звуците са протяжни и резки. Едни запяват, други поемат песента им. Прохладният ветрец е малкият хор, а вихрушката — огромният. Когато буйният вятър утихне, всички отвърстия опустяват. Не си ли слушал последните въздишки на утихващия вятър?

— Флейтата на земята се създава от всички нейни отвърстия, както флейтата на човека — като дупчици в бамбука. А какво е кавалът на вселената? — попитал Странника.

— В нея звучат множество ладове и всеки поотделно, — отвърнал Владеещия Чувствата си. — Всички неща звучат сами, нима някой им въздейства?!^[1]