Изкуството на занаятчията

Дърводелецът Цин бил най-добрият в своя занаят.

Веднъж му поръчали да направи рамка за камбаната на владетеля Лу и когато работата била завършена, рамката се оказала толкова прекрасна, че изглеждала като направена от боговете или духовете. Владетелят Лу дошъл да я вили и попитал дърводелеца в какво се крие тайната на изкуството му.

— Аз съм прост занаятчия, — отговорил Цин. — За какво изкуство говориш? Имам само няколко дребни професионални тайни и ще ти ги кажа. Когато реших да направя рамката за камбаната, не ми се искаше да хабя напразно Ци — енергията на живота, затова постех, за да успокоя сърцето си.

След три дни пост вече не мислех нито за възнаграждението, нито за похвалата, нито за желания чин или за парите, които бих могъл да получа за добре свършена работа. На петия ден забравих, че за работата могат да ме поощрят или да ме накажат, че ще ме хвалят или ще ме обвиняват, спрях да мисля, че на едни трудът ми може да изглежда фин и прецизен, а на други — груб. В края на седмия ден от поста съсредоточих духа си до такава степен, че изцяло се забравих: не чувствах нито ръцете си, нито краката си. Занаятът ме изпълни изцяло и всичко останало престана да съществува за мен.

Тогава отидох в гората и след известно време видях дърво, чиято форма беше подходяща за рамката. Ето така духът ми, освободен от всякаква суета и грижа, намери съвършеното дърво. Сигурно затова хората разправят, че боговете или духовете са направили рамката.