Доброволно напускане

Когато император Яо управлявал страната, назначил Бочън Дзъгао за губернатор на една от провинциите. След смъртта на Яо Шуню наследил трона, а след него на власт дошъл император Юй. Тогава Бочен си подал оставката и се прибрал вкъщи.

Юй много се огорчил, че такъв мъдър чиновник е напуснал поста си, и отишъл да го навести. Когато императорът стигнал при Бочен, той работел на нивата. Юй се приближил бързо към него, поклонил се и казал:

— Когато Яо беше император, те назначи за губернатор на провинцията. Яо предаде трона на Шуню, а когато императорската титла премина от него у мен, ти излезе в оставка. Както виждам, си станал прост селянин, хванал си ралото. Защо го направи?

Дзъгао оставил ралото и казал:

— Когато Яо беше император, хората живееха според съвестта си и не искаха за това награди, не вършеха зло, макар да не се бояха от наказания. А ти наказваш и помилваш, но хората с нищо не станаха по-добри. И аз знам, че отсега нататък все по-рядко ще следват пътя на добродетелта, а суровите наказания за непослушание ще бъдат все по-чести. Семето на бъдещи безредици вече е хвърлено в земята. Така че ме остави на мира и не ми пречи да работя.

С тези думи той отново хванал ралото и тръгнал след вола, без да се обръща.