Симеон Русакиев
Извор на бодрост, сили и вдъхновение

Една малка селска къща сред вишнева градина… Чудесна природа наоколо… Една пъргава, бистра и весела рекичка тече сред селските дворове… Едно малко момче, легнало в гъстата и ароматна трева край рекичката, гледа унесено как плавно се движат чудните бели облаци по синьото небе. Името на това мечтателно момче е Николай Островски. Макар и твърде невръстно, то смътно долавя един голям контраст — колко красота има в природата, с колко горчиви изпитания е изпълнен животът…

Родителите на Николай Островски са бедни трудови хора. Те водят ежедневна битка за хляб, за съществуване. Бащата, участник в Руско-турската освободителна война, разказва увлекателно. Особено обича да разказва той за легендарния героизъм на руските войници при преминаването на Стара планина, за разгрома на турските армии, за освобождението на една братска страна от вековно робство. С много увлечение разказва бащата на своите деца и драматични епизоди из историята на руското революционно движение. Тези колоритни разкази са изпълнени с висок патриотизъм и героизъм, с гореща любов към народа, към трудовите хора, към борците за свобода и правда. Майката на Островски се отличава със своята скромност, с пословичното си трудолюбие, с голямата си сърдечност и нежност.

Още от ранно детство Островски показва голяма любознателност. Той смайва учителите си с будния си ум, с живото си въображение, със силната си памет. През 1914 г. бедното работническо семейство се преселва в малкия украински град Шепетовка. Тук Николай Островски се записва ученик в класното училище. Той чете неуморно, учи се отлично, увлича се от художествената литература. Много силно впечатление му правят „Тарас Булба“ на Гогол, лириката и поемите на великия украински певец на свободата Тарас Шевченко, романите „Спартак“ на Джованьоли, „Стършел“ на Войнич и др. Тези първи любими книги разпалват будния му ум, учат го да обича героичното, да се въодушевява от борбата за правда и свобода. Много рано Островски влиза в остър конфликт с лъжата, заблудите и неправдите в живота. Той бива изключен от училище за противорелигиозни прояви, заради будния си ум, който пита и търси отговори на важни въпроси, и Николай Островски влиза в суровата школа на безпощадния живот. Отначало работи като кухненски работник в бюфета на гарата, а по-късно става огняр в електроцентралата на града. По време на тази своя ранна трудова дейност Островски се сближава с работниците. В тяхно лице той вижда достойни и смели хора, много близки на героите, които среща в любимите книги. Впечатленията му от работниците имат голямо значение във формирането му като характер. Особено важно се оказва запознаването му с обаятелния болшевик Линник (въведен в романа „Как се каляваше стоманата“ под името Долинник), а по-късно с Фьодор Предрейчук (който в романа става прототип на Жухрай). От тези двама работници-революционери Островски научава много. Той научава за съществуването на партията, за нейната велика освободителна борба. Николай Островски тръгва с младежки жар по пътя, който чертае тази славна партия. В името на тази партия той върши първите си подвизи, в нейно име той понася стоически първите груби удари на класовия враг.

След победата на Октомврийската революция, макар още юноша, Островски се нарежда на страната на революционния пролетариат. Той ясно съзнава, че е станало нещо велико, че е изгряла свободата, че трудовите хора, ръководени от партията, от Ленин, започват да преустройват живота по небивал начин. През годините на гражданската война гр. Шепетовка се оказва в огъня на борбата. Той бива завземан от болшевиките, а после от враговете на народа — петлюровци, белополяци, немци. През 1919 г. в Шепетовка се установява съветска власт. Островски влиза в редовете на комсомола, а след това постъпва доброволец в Червената армия. Отначало се сражава в бригадата на смелия и доблестен боец на революцията Котовски, а после преминава в легендарната конна армия на Будьони. Макар да е само на шестнадесет години, Островски се проявява като смел и самоотвержен защитник на революцията. Със своя героизъм, със своите крилати устреми в борбата, със своята непоколебима вяра в победата той става ярък пример за подражание. В героичната Червена армия Островски получава политическо възпитание и бойно кръщение. През 1920 г., след тежко раняване в една битка, Островски е принуден да напусне армията.

Като работи няколко години на трудовия фронт, през 1923 г. той става секретар на районната комсомолска организация, а една година по-късно влиза в редовете на партията и бива избран за секретар на окръжния комитет на комсомола в Шепетовка. Като последица от раняването и от суровите условия на трудовата му дейност той загубва здравето си. Медицинска комисия го обявява за инвалид, отпуска му се пенсия. Но вдъхновеният двадесетгодишен младеж не може да се примири с такава участ. Той прави героични усилия да възстанови здравето си, за да може да се труди в името на своята велика родина. Скоро обаче състоянието му се влошава още повече — той бива прикован на легло, загубва зрението си. Настъпва най-тежкият, най-трагичният и най-величавият период от живота му. Този период Островски нарича „борба за живот, борба за връщане в строя“.

Островски започва усилено да чете, да се учи. Запознава се с творчеството на великите руски писатели, записва се задочник в комунистически университет, слуша лекции по радиото, праща писмените си работи за проверка. След дълга, упорита и системна самообразователна работа той овладява ново мощно оръжие — знанието. Това му дава възможност да премине на друг фронт — идеологичния, където с перо в ръка продължава да воюва за щастието на своята родина. Така Николай Островски става писател. Той се заема да разкаже на идващите поколения за безрадостния живот на работническата младеж преди Октомврийската революция, за участието й в революционната борба, за израстването и формирането на новия съветски човек, за неговите високи морално-политически качества, за устрема му към справедливото комунистическо общество. При крайно трудни условия Островски написва знаменития си роман „Как се каляваше стоманата“. Неговата първа част бива публикувана през 1932 г., а втората — през 1934 г. Романът бива посрещнат като голяма творческа победа, като художествено откритие от най-висок разред. Той веднага завладява съзнанието на многомилионния масов читател в Съветския съюз. Островски започва да получава хиляди писма от всички краища на родината. Пишат му комсомолци, работници, селяни, военнослужещи. Писмата звучат като апотеоза на писателя, на неговата творба, на героиката в живота на съветските хора, на партията, на устремите към великото бъдеще. В тия години, когато чувствува така осезателно всеобщото възторжено признание на съветските хора, Островски намира достатъчно основания да каже: „Зловещата трагедия е разгромена, унищожена и целият ми живот е изпълнен с всепобеждаващата радост на творчеството“. През 1935 г. партията и правителството награждават писателя с високо отличие — с ордена Ленин.

Ободрен от постигнатия голям творчески успех и от широкия обществен отзвук и признание, Островски започва да работи над друг роман — „Родени от бурята“. И в тази своя творба той иска да разкаже за героиката на младежта. Болестта обаче силно атакува разбития му организъм и през зимата на 1936 г. самоотверженият боец на революцията и неин вдъхновен художник умира на тридесет и две годишна възраст. В деня на погребението му излиза от печат първата част от неговия незавършен роман „Родени от бурята“.

Творческото дело на Николай Островски, макар и неголямо по обем, представлява много ценен новаторски принос в развитието на съветската художествена литература. Неговите романи „Как се каляваше стоманата“, „Родени от бурята“, неговите статии, речи и писма са скъпо завещание на идващите поколения в Съветския съюз и в целия свят.

Николай Островски е писател от нов тип. Той иде от народните низини, израства в бурната атмосфера на надигащата се пролетарска революция, в небивалото дихание на нейната безпрецедентна победа, той става пламенен строител на новото съветско общество. Голяма и решаваща роля в битието на Островски играе партията. Тя го учи и възпитава, нейните идеи осмислят целия му живот. Нему принадлежи паметното и красиво признание: „Аз съм малка дъждовна капка, в която се е отразило слънцето на партията.“

Пристъпвайки към творческа работа, Островски иска да си изясни какъв трябва да бъде писателят на новата епоха. В статията си „Какъв трябва да бъде писателят на съветската страна“ той подчертава: „Той преди всичко е строител на социализма… Той е боец. Боец, учител, трибун.“

Главното произведение, с което Николай Островски се легитимира като творческа индивидуалност, е романът „Как се каляваше стоманата“. Това е произведение за раждането на новите съветски хора, за младия революционер и строител на новото социалистическо общество. Темата и художествената идея на романа са подсказани още в заглавието. Авторът сам разшифрова това заглавие, подчертавайки: „Стоманата се закалява при силен огън и силно охлаждане. Тогава тя става много здрава и от нищо не се страхува. Така се закаляваше и нашето поколение в страшните изпитания и се учеше да не се прекланя пред живота.“

Романът „Как се каляваше стоманата“ е изграден предимно върху личния жизнен опит на писателя, без това да дава основания да се мисли, че той е негова художествена автобиография. Наред с автобиографичните моменти, които са съвсем очевидни, авторът прави широко художествено обобщение и показва типичните черти на първото комсомолско поколение, което иде от недрата на работническата класа, минава през огнената буря на Октомври и на гражданската война, през трудностите на възстановителния период, калява се в преодоляване на трудностите и полага своя съзидателен труд в изграждане основите на новата съветска страна.

Писателите, които стават творци на новата съветска литература, са имали голямата творческа задача да изобразят положителния герой на започващата се велика съветска епоха. В решението на тази задача Николай Островски има голям дял. Неговият прекрасен герой Павел Корчагин се нарежда в редицата на най-ярките художествени образи, създадени от първоразредни майстори. Това е жив образ, герой на новото време, който веднага бива възприет от съвременниците като израз на най-висока жизнена и художествена правда.

Съобразно с творческия си замисъл Островски показва своя главен герой в развитие. Той проследява неговия жизнен път, разкрива неговото израстване, формирането на характера му, активните му устреми към висок идеал. При това развитието на Павел Корчагин като герой никога не се откъсва от освободителната борба на работническата класа, от големите стълкновения на раждащата се нова епоха. Още от първите си стъпки дванадесетгодишният Павка Корчагин се сблъсква с ония трудности в живота, които са неизбежни и дълбоко характерни за децата на пролетариата в царска Русия. Първата горчива чаша на Павка бива поднесена в училище. Реакционният поп Василий, преподавателят по закон божи, не може да прости детското провинение на своя ученик, той беснее от умните му и логични въпроси. Изключват Павка от училище заради будния му ум, заради стремежа му към истина и справедливост. В бюфета на гарата, където постъпва като кухненски работник, го подлагат на безмилостна експлоатация, на обиди и побой. В тази обстановка неговото съзнание започва да разделя социалните явления на добри и лоши, хората — на справедливи и несправедливи. Павка проявява активно отношение към живота. Той се възхищава от доброто и красивото, в името на правдата е готов да се бие с всеки подлец, с всички, които обиждат добрите хора.

Още от първия ден на своя трудов живот Павка работи неуморно и проявява съзнание на трудещ се човек. Това съзнание го нарежда между работниците, които с честен труд припечелват своя оскъден хляб. Изобразявайки детските години на Павка, Островски показва чрез много солидна социална мотивировка как самият живот спомага да се оформи у него революционно съзнание, да се породи класова ненавист към потисниците и експлоататорите на народа. Важен момент във вътрешното развитие на Павел Корчагин бележи досегът му с нелегално действуващите комунисти Жухрай и Долинник. Със социалното си поведение, с преданата си служба в името на народното освобождение тези прекрасни синове на работническата класа показват на Павка как трябва да живее и за какво трябва да се бори всеки трудов човек. От тях той научава името на Ленин, узнава, че съществува партия на справедливите, честни и бедни хора, че тази партия се готви да събори чрез революция господството на богатите, които безмилостно потискат и ограбват трудовите хора.

По-нататък Островски изобразява жизнения път на своя млад герой в условията на бушуващата гражданска война. Корчагин вече е разбрал добре, че силата на комунистите е в тяхната организирана обща борба срещу класовия враг. В неговото съзнание са се врязали дълбоко думите на Жухрай: „Ако се биеш сам, живота не ще промениш.“ Павка помага ревностно на нелегалната партийна организация, участвува в народната борба срещу немските нашественици и белогвардейските банди. Съвсем естествено той извършва първия си героичен подвиг — смело и ловко освобождава заловения от петлюровските контрареволюционери комунист Жухрай, а когато бива предаден в ръцете на врага, когато го измъчват, бият и разпитват, той понася твърдо изпитанията, без да промълви нито дума.

Израствайки в борбата, Корчагин влиза в редовете на комсомола. Младият син на работническата класа вече е включен в организация, която е верен помощник на партията. Същевременно той постъпва в Червената армия. В битката с врага Корчагин разкрива нови страни от своя характер. Колективът на смелите бойци оказва върху него плодотворно възпитателно въздействие. Участвувайки в прославената конна армия на Будьони, той се проявява като беззаветно предан и самоотвержен боец на революцията. Обзет от героичния патос на борбата, Павел Корчагин се слива с устремения колектив, заживява с високите интереси на работническата класа, усвоява нейната висока съзнателност и желязна дисциплина.

Високи морално-политически качества проявява Павел и на фронта на труда. Той винаги се озовава на най-трудния участък, където са необходими най-големи усилия, където има да се преодоляват най-мъчни препятствия. При строежа на теснолинейката, която трябва да извозва дърва за мръзнещия Киев, Корчагин е пак на първа линия. При крайно тежки условия комсомолците трябва да изпълнят поставената от партията отговорна задача. Островски показва как в трудовата епопея се ражда съзнателната дисциплина на колектива, как се идва до масов трудов героизъм, как се разгъва социалистическо съревнование, как се проявява ново отношение към труда.

Павел Корчагин израства като вдъхновен строител на новия живот. Особено показателни са неговите прояви, когато той постъпва в железопътните работилници. Заедно с комсомолците той проявява ново отношение към работното място, към социалистическото имущество, към културата на труда. Павел показва чертите на загрижен и високосъзнателен стопанин в производството.

Новият живот в родината изпълва съзнанието на Павел Корчагин с голямо съдържание и висок смисъл. Чувството на върховен дълг към народа и неговото светло бъдеще, желанието да се труди в името на социализма и комунизма го обхващат с непозната сила. Павел Корчагин се замисля над човешкия живот и с една углъбеност, която иде от всичко преживяно, от идеите, които е усвоил, дава пред гробовете на загиналите в борбата другари отговор на въпроса как трябва да се живее: „Най-скъпото за човека е животът и той трябва да се изживее така, че всички сили да бъдат отдадени на най-хубавото в света — на борбата за освобождението на човечеството.“ Тия възгледи за живота, за неговия голям смисъл стават за Павел и за всички съзнателни младежи девиз за цял живот.

Вследствие на получените тежки рани през гражданската война и на болестите, които прекарва по-късно, Корчагин става инвалид. Това е тежка трагедия, защото той вижда смисъла на живота си в деятелността, в подвизите, посветени на родината. Но Павел и сега не пада духом, не унива. Получил високото звание член на партията, той има съзнанието, че докато е жив, до последния удар на сърцето си, трябва да се труди за щастието на хората, за изграждането на новия живот. „Докато у мен бие сърце — говори Павел, — никой не може да ме откъсне от партията. От строя може да ме извади само смъртта.“ И Корчагин почва упорита борба да остане в строя на живота. В тая величествена борба се проявява волята на новия човек, на комуниста. Макар да е скован от болестта, макар да е лишен от зрение, макар да понася тежки физически страдания, Павел Корчагин започва да се учи. Той се готви да стане писател, той иска да въплъти своята любов към живота в художествени произведения. Това решение, както и блестящата победа, до която достига като писател, е най-високата и най-тържествената манифестация на духовната сила на комуниста, на човека-творец.

Проследявайки героичния жизнен път на Павел Корчагин, Островски показва как от малкия пролетарски син, минал през тежки несгоди, борби и изпитания, израства новият, високо съзнателен, мъжествен и героичен, устремен към висок идеал съветски човек. Този нов човек поставя обществените интереси над личните, бори се преди всичко за щастието на родината.

В романа „Как се каляваше стоманата“ Островски решава важния проблем за дружбата между новите хора. Това се постига чрез образите на редица младежи, изобразени в творбата. Особено място в художественото решение на този проблем заемат образите на Павел Корчагин, Тоня Туманова, Рита Устинович, Тая Кюцам. Проблема за дружбата Островски решава върху нова идейна и етична основа. Той внушава, че не може да съществува дружба и любов между хора с различни разбирания. Корчагин се разделя с Тоня, защото тя не може да преодолее у себе си остатъците от еснафски индивидуализъм. Тя поставя личните си интереси над обществените. Прекрасна дружба се заражда между Корчагин и комсомолката-активистка Рита Устинович. Това е чиста дружба между нови хора, чието битие се осмисля от висок идеал. Най-сърдечна е дружбата на Павел Корчагин с девойката Тая Кюцам. Тя се основава на дълбоко взаимно уважение, вдъхновява се от участието на двамата във великата всенародна борба за социализъм и комунизъм. Комунистическите идеи въздействуват благотворно върху всички младежи, изобразени в романа. Чертите, които въплъщава Корчагин, са характерни и за другите млади революционери — Серьожа и Валя Брузжак, Климка, Иван Жарки, Миша Левчуков. Всички те са сплотени от борбата, от общите устреми към бъдещето.

В романа „Как се каляваше стоманата“ Островски е показал голямата роля на партията във възпитанието и закаляването на трудовата работническа младеж. Показателни в тази насока са отношенията между Жухрай и Павел Корчагин. Чрез дружбата, която се завързва между двамата, се вижда ясно как Павел Корчагин научава редица важни неща, които стават основа на неговия мироглед, които определят общественото му поведение.

В своя роман Островски е дал ярка художествена представа за класовото пробуждане на пролетариата, за неговото горчиво възмъжаване в хода на разразяващата се революция. Народът е показан като самоотвержен герой в борбата срещу класовия враг. Павел Корчагин, неговите другари-комсомолци, работниците, комунистите Жухрай, Долинник и др. са представени като достойни синове на народа, които действуват от негово име и в името на неговото щастие.

Макар да е първа творба на Островски, романът „Как се каляваше стоманата“ се характеризира с високото си художествено майсторство. Това майсторство се долавя във всичко — в оформяването на темата и художествената идея, в изграждането на сюжета и композицията, в начина на подбиране и обобщаване на жизнения материал, в извайването на художествените образи, в създаването на колоритни и раздвижени картини. Романът е дълбоко изживяна и изстрадана книга. При неговото четене се чувствува дълбоката искреност в повествователния тон на автора. Той разказва честно, искрено и сърдечно, без всякаква професионална рутина. Тази особеност на повествованието е намерила своя израз в стила на автора, който винаги се отличава с вълнуващата си лирична интонация.

Романът „Как се каляваше стоманата“ е бележито произведение на социалистическия реализъм. В него е показан големият двубой между старото и новото в живота, разкрита е драматичната колизия между жестокия собственически свят и раждащия се в борбата нов и благороден свят на социализма и комунизма, очертан е лъчезарният образ на героите, които носят най-светлата правда на света. Въпреки трагизма в живота на Павел Корчагин романът звучи героично, победно. Той е една страстна апотеоза на новия човек — революционер и строител!

Поради високите си идейни и естетически качества романът „Как се каляваше стоманата“ принадлежи на съветската художествена класика. Той е творба с непреходно значение, творба, която участвува във възпитанието на младите поколения. И тъкмо затова романът е получил високото прозвище „учебник за живота“.

Знаменитият роман на Островски има изключителна популярност сред съветската младеж. С много широка популярност се ползува и в целия свят. Навсякъде той възпитава млади и възторжени борци за социална правда, строители на новия свят на социализма и комунизма. Романът „Как се каляваше стоманата“ е широко популярен и любим и у нас. Неговото битие в нашата страна започва през годините на монархо-фашизма. Още тогава книгата на Островски прониква в затворите, в концлагерите, в партизанските отряди и става извор на бодрост, сили и вдъхновение в борбата срещу врага. Романът на Островски е кръвно свързан с бригадирската епопея на нашата народна младеж, с всички нейни вдъхновени дела в името на нашата свободна родина, в името на великата и нерушима българо-съветска дружба.