Гарванът (корякска народна приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011)

Издание:

Морски приказки от цял свят

Второ преработено и допълнение издание

Съставил: Чавдар Аладжов

Редактор: Николай Янков

Художник: Борислав Стоев

Худ. редактор: Иван Кенаров

Техн. редактор: Георги Иванов

Коректори: Паунка Камбурова и Денка Мутафчиева

 

Дадена за набор на 10. III. 1971 г.

Подписана за печат на 15. V. 1971 г.

Излязла от печат на 30. VI. 1971 г.

Българска, второ издание

Държавно издателство — Варна, 1971

ДП „Странджата“ — Варна

История

  1. — Добавяне

Живеел в тундрата един гарван — стар и лаком. А там в тундрата имало малко храна — само мъх и ягоди. Летял веднъж гарванът, летял, но нищо не намерил. С празна гуша се върнал у дома си.

„Ще литна — помислил си гарванът — към морето. Там ще си намеря тлъста морска храна.“

И ето че гарванът долетял до морето и кацнал на един камък. Морето било тихо, нито една вълна не се виждала. Седял гарванът на камъка, чакал плячка.

Попаднал на един калкан. Но какво ядене има в един калкан? Сух — и очите му на една страна.

— Не те ща, кривчо — казал гарванът, — защото си много сух!

Гарванът претупал калкана и го хвърлил пак в морето. Калканът паднал във водата. Морето се развълнувало.

Седял гарванът на камъка, чакал плячка.

Попаднал на един тюлен. Млад тюлен, гърбът му пъстър, коремът — бял.

— Не те ща — рекъл гарванът, — много си млад, не си още натрупал тлъстина!

Гарванът утрепал тюлена и го бутнал с крак пак в морето. Тюленът паднал във водата. Морските вълни се надигнали още по-високо.

Седи гарванът на камъка, чака плячка.

Попаднал на един морж — стар морж, мустакат, двата му зъба — строшени.

— Не те ща — рекъл гарванът, — защото си много стар, месото ти е жилаво!

Гарванът утрепал стария морж и го блъснал пак в морето.

Моржът паднал във водата, а морето потъмняло, надигнали се вълни като планини. А гарванът все седял на камъка, чакал плячка.

Попаднал на един кит — голям, тлъст, на гърба му перка като корабно платно. Лежал китът — опашката му във водата, главата на брега, а устата отворена. Надникнал гарванът в устата на кита, а там всякаква риба, като в мрежа, препълнено.

— Виж, това е плячка за мене! — казал гарванът и скочил право в устата на кита. Наял се там с риба до насита, а най-голямата риба, най-тлъстата треска, си взел за после. Сетне изскочил от устата, размахал криле и литнал към къщи в тундрата.

morski_prikazki_016.png

Литнал гарванът, но го посрещнала лисицата.

— Откъде носиш треската, Гарване?

Гарванът нищо не й отвърнал — сякаш не чувал.

— Зная те аз тебе, старо — рекла лисицата, — задигнал си от брега мъртва рибка и се радваш!

Гарванът се разсърдил и си разтворил клюна:

— Лъжеш, червенушо! Преди малко аз улових един жив кит!

Щом извикал това, треската паднала от клюна му.

Лиса подхванала треската и избягала.

„Нищо — помислил си гарванът, — в устата на кита има още много риба. Ще се наситя!“

Размахал криле и литнал назад към морето, а в морето вече ревяла буря. Китът се люлеел по вълните — опашката му във водата, главата му на брега, а устата отворена. Гарванът скочил право в устата на кита. А китът ударил с опашка по вълните, опънал перката на гърба си като платно, затворил си устата и отишъл в морето. Приказката свърши вече.

Край