Габриела Цанева
Душата ми се изпари…

Душата ми се изпари —

разпръсна се във тясната ми

стая,

а после през прозореца й

се измъкна и някъде се

спотаи.

 

Душата ми избяга;

умът ми я последва —

залутан във безкрая.

 

Сама съм —

мислех си — опустошена.

Сама съм —

мислех си — освободена.

Сама съм —

знаех си — спасена.

 

Не бях —

сама,

спасена

и свободна.

Душа си нямах;

глава си нямах…

Но АЗ нямах,

значи — бях.

А щом БЯХ,

значи — щях

отново с мислите си

да се впусна в бяг

и болките да следвам —

щях.

02.03.1997