Габриела Цанева
Винаги ли спя наяве…

Винаги ли спя наяве,

или някога се пробуждам —

не знам.

Знам, че все наранявам

и никога не ме е срам.

Знам, че все побеждавам

и продължавам натам.

Знам, че все омърсявам

и не искам да знам.

 

Винаги ли спя наяве,

или някога се пробуждам —

не знам.

Знам, че боли,

когато все наранявам,

знам…

Но дори когато

болката пробие съня,

аз пак знам,

че спя —

когато вие деня.

 

Само понякога,

рядко,

когато се сипе нощта —

аз се събуждам

сладко —

за болките да платя.

02.03.1997