Габриела Цанева
Със взлом…

Със взлом

        ще вляза там,

където не ме пускат.

Срам —

душата си изгубих

ключалки стари

да отварям

        сам

                сама…

 

Сърцето ми се разлюля —

вратите стари

се продъниха.

Клокочеха

през тях

диви небеса.

Душата си изгубих.

На беса

отдадох си ума…

Когато се събудих

нощта изтля.

 

Звездите пукат се

като балони.

Вселената превърна се

в салони,

отрупани

със светлина.

 

Остана старата

врата.

Заключена

пред мен стои.

Не знам —

кои

заключена

държат я.

Не знам —

какво

зад нея крият.

Но знам —

със взлом ще вляза

там,

където тайни вият.

12.02.1996