Габриела Цанева
Прозорецът ми избледня…

Прозорецът ми избледня.

Предметите изгубиха цвета си.

Прозорецът ми почерня.

Страхливо скрил се зад завесите

светът избяга.

Остави ме сама.

 

Нагърчен като кичур от косата ми,

изтлял във мрака —

кабелът на телефона ме

обеси.

Обесил

цялата Земя

с препускащи импулси —

зовящи,

бягащи,

крещящи,

искащи,

неискащи,

препълнени,

отхвърлени —

човешки знаци

за съществуване.

И опит за докосване.

Нагърчен като кичур от косата ми —

не ме обеси.

Върза ме.

29.01.1996