Габриела Цанева
Изригнаха фойерверките…

Изригнаха фойерверките.

Затрещяха празничните

фитили.

Треперят псетата.

Дъвчат опашките си —

свили

глави

до някой контейнер

В някой кашон.

Под нечия стряха

Под нечий балкон.

Или —

скрили

уши

под възглавниците

на твоя диван.

 

Трещят фойерверките.

И старците плачат.

И те търсят стряха,

и те търсят дом —

в топлото,

в тъмното

да се свият.

Да намерят подслон.

От старите спомени —

тъмните,

скритите —

да се укрият…

 

Гърмят фойерверките.

Трещят празничните

фитили.

Годината се гърчи

в пламъците им.

Съсухри се.

И изгоря.

Остави само бяла пепел.

И се разпиля.

Изгони падналия сняг,

хванал с бяла плесен

умовете.

Изчисти ги.

И чисти ги остави

да блуждаят

между

„ще бъде“

и

„било“.

31.12.1995