Христо Смирненски
Бедняшки тост на буржоазен пир ^[0]

Добър вечер, господа!

Ненадейно идвам аз.

Бях самичка из града

и помръзнала в студа,

зърнах светлина у вас.

 

Аз съм непозната вам,

вам — почтени буржоа,

ала всинца тук ви знам

и макар да ви е срам,

аз съм ваша дъщеря…

 

Виждам, всеки тук мълчи,

изненадан и смутен,

и в пиянските очи

ужас, гняв и свян личи

и закана срещу мен!

 

Но, почтени господа,

всеки тук е мой баща

не ще да е беда

да се срещнете сега

с дъщеря си — Бедността.

Струва ми се, този жест

не е неизвестен тук,

даже смятам, че е чест,

от търговски интерес,

да катурнеш някой друг?…

 

Вий простете, че така

дойдох като странен гост,

вий сте с чаши у ръка,

мисля, бяхте на крака

и държеше някой тост.

 

Но прекъснатия тост

смятам да довърша аз,

аз — окъсаният гост,

и с език разбран и прост

ще приветствам топло вас.

 

— Я, честита светла нощ

и новогодишен пир;

сред стоцветния разкош

вий сте в пълната си мощ

и гуляете си в мир.

 

И не шепне съвестта,

че сте роби на греха,

чужда ви е мисълта,

че със хиляди в света

зарад вас са без стреха.

 

А стакан подир стакан

дигате и пийте вий,

ничий ум полупиян

не прозира, че налян

е с човешка кръв, уви!

 

Че на хиляди сърца

вий пирувате с кръвта,

че от бледите лица

на измъчени деца

сте отнели свежестта.

 

Че приютени в нощта

на всечасната си скръб,

милиони по света

тръпнат в студ и нищета

и угасват с поглед тъп!

 

Пийте вие, господа,

нека чашите звънят,

вий сте чужди за труда,

призраците на глада

не пресичат ваший път.

 

Но над ваший пир се вий

ужасът на сетен час,

а дванайсет вече бий

и в звъна зловещ се крий

разгрома на вашта власт.