Христо Смирненски
Приказка за калта ^[0] (Злободневка)

В рядка ючбунарска кал

връщам се полупиян;

дайте лодките насам,

аз ще стана адмирал.

 

Наредете се в нощта

като средноморски флот

и да пуснем в вихрен ход

своите лодки, господа!

 

Няма нас какво да спре.

В кал е целий град залян,

„Цар Симеон“ е океан,

а пък „Пиротска“ море.

 

Бързо ний ще полетим

върху бронзовата площ

и в замислената нощ

тихи думи ще меним.

 

А цигарите над нас

замечтано ще димят

и по морския ни път

ще проблясват час по час.

 

И когато зърнем ний

замък ярко озарен,

нека всеки подир мен

в замъка да се отбий.

 

В замъка ни, господа,

чисто вино ще се лей

и кръчмарката ще пей

от любов и от тъга.

 

А когато сетний грош

тя от нази прибере,

пак по калното море

ще се пуснем в тъмна нощ.

 

И напразно с рев и яд,

с волска жила у ръка

ще ни плаши от брега

някой пристав — стар пират.

 

В безответната печал

флотата на бедний лорд

ще се носи с набег горд

по море от рядка кал.