Христо Смирненски
Елегия (Сред неугасващата горест…) ^[0]

Сред неугасващата горест

и ропота на шумний друм

аз търся твоя лек парфюм

и своята незнайна орис.

 

Но всичко днес е отлетело с

раздиплените ни лъжи:

над тебе сметката тежи,

над мен — скръбта на Венизелос.

 

И нямам златната утеха

на някой писар подмладен —

да чакам онзи светъл ден,

кога над бедната ми стреха

 

ще лъхне вятър благовонен

да ме целуне чрез вестта,

че съм спасен веч от смъртта

с кредита 50-мильонен^[1].