Христо Смирненски
Нашите партии [0] (Фотографии чрез рентгенови очи)

Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

1. Земледелец

Не гледайте, че в „Алказар“[1]

по масите в лентяйство дреме,

той си е земледелец стар

и сее чак от древно време,

да, винаги през летний зной

(о, земледелска орисия!)

на своята тераса той

отглежда жито у саксия.

2. Член на „народната“ партия

Стоиш и гледаш го: лишен от свен,

на шията му седем бръчки;

при кладата народна всеки ден

натрупва и подпалва съчки.

 

Стоиш и гледаш го: влече шкембе,

убиец, а пък е свободен;

последний косъм тихичко скубе

от кървавия гръб народен.

 

И питаш се, издъно възмутен:

„Какво народно в него има,

когато всеки ден без капка свен

той залъка народен взима?“

 

Та затова народен е човек,

у него всичко е народно:

имотът, златото, креватът мек

и сетрето му даже модно.

Бележки

[0] Публикация: Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание. София, г. I, бр. 44 от 19 ноември 1920 г., с подпис: Яким Егейски.

[1] „Алказар“ — сега кафене-ресторант „България“.

Край