Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

Ех, тя — любовта, господа,

е твърде трагична шега!

Чрез нея ридай глупостта,

през нея се смеят рога.

 

А влюбен бе той до уши,

той — моят нещастен герой.

Побърка се или сгреши —

не знам, но ожени се той.

 

На днешния век дъщеря,

жена му, кат всички жени,

бе честна, разумна, добра

и честно му тя измени.

 

Случайно се върна веднъж

героят ми рано дома

и свари у спалнята мъж

при своята вярна жена.

 

Но влюбен бе той до уши,

затуй не направи скандал,

а мъдро и кротко реши:

„Да не бях се рано прибрал!“

 

Загадката тъй разгадал,

намерил у себе си грях,

той каза й с тиха печал:

„Прости ме, задето видях!“

 

Добра бе жена му и тя

„Прощавам ти, каза, сега!“

Ех, тя — любовта, господа,

е твърде трагична шега.

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. V, бр. 39 от [12 ноември 1920 г.], с подпис: Ведбал.

Край
Читателите на „Amor omnia“ са прочели и: