Христо Смирненски
Жълто слово ^[0]

Спокойни спете си, деца,

под сянката на моя грях!

Нали у вашите сърца

умряха ярките слънца,

нали заблуда в тях посях!

 

Деца, пророк стои пред вас,

събрат на жълтия Исус.

Чрез мен говори висша власт,

небесен пратеник съм аз,

аз — тлъстият оранжев туз.

 

Навред блестят като кристал

великите ми чудеса.

От военния арсенал

неземна мъдрост съм набрал

и златна пролетна роса.

 

Законите на мъдростта

отдавна знам ги наизуст:

в учкура вържеш ли властта,

хвърли от моста съвестта

и слушай втория Исус^[1].

 

Деца, деца, с оранжев прах,

с легендата за нов живот,

умело вчера ви приспах,

а днес обирам си без страх

узрелий гешефтарски плод.

 

Нали съм първобрачен син

на златоносния съюз,

нали в Народний магазин^[2]

се крие смисълът един

на всеки земеделски туз?…

 

Деца, не гледайте назад!

Кръстете се, че сме на власт —

властта е висша благодат,

но в столичния шумен град,

прощавайте, не е за вас.

 

Златоуст оранжев туз.

Поради неграмотност подписал го:

Хр. Смирненски