Метаданни
Данни
- Година
- 1920 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
Ясно, топло, а завчас
плъзнат облаци над нас,
притъмней нашир и длъж,
блесне, тресне… изведнъж
рукне неочакван дъжд.
Почне ли пък — то се знай,
няма свършек, няма край:
всичко пливне в кал и смрад,
сякаш мие своя врат
млад оранжев дипломат.
Скучно, тъжно, а в калта,
току виж, че за беда,
без покана и пардон,
прогърми край теб файтон
с някой нов и тлъст барон.
По̀врага той да върви!
Но оглеждаш се, уви,
цял нашарил те със кал.
„Ех, прошепнеш си с печал,
виж, че станах радикал!“
Повъздъхнеш, тръгнеш пак,
а в припадащия мрак
ето ти, че като слеп
някой блъсне се у теб
войнствен, едър и свиреп.
Спреш в почуда, в ужас спреш
и пред себе си съзреш
жълт хусар на Димитров[1],
понатряскан и готов
пак за някой подвиг нов…
Скучно, тъжно, а нощта
мълком плъзва над града
и те кани с поглед благ
да натупаш в този мрак
някой грешен народняк.