Христо Смирненски
Ще си признаеш… ^[0]

Ще си признаеш, куме Тричко,

така си е, и да не щеш! —

От ден на ден се вдига всичко,

ударил всеки на грабеж.

 

И мъчиш се, да ме прощаваш,

като добиче на оран,

а на думбазите продаваш

и труд, и пот за гологан.

 

Подписахме… и мир е божем,

а дяцата и след това

изгниват в плен^[1], а ний не можем

от борч да дигнеме глава.

 

Изпратихме си ги тогива

да се сражават за народ,

а в тила паплач нечестива

изсмука кървавий ни пот.

 

Уж с нея Сандо ваш зае се,

от хвалене прегракна чак,

а вместо да я поизбеси —

стана й сигурен ортак.

 

Ще си признаеш, куме Тричко,

така си е, и да не щеш! —

Все по-назле отива всичко,

ударил всеки на грабеж.