Метаданни
Данни
- Година
- 1920 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
На Stol
1
Ненадейно чародейна,
сред конфетен пъстър дъжд,
влезна ти и обич грейна
в погледа на всеки мъж.
В миг на пръсти завърте се
и сред шумната игра
шепот смътен се понесе
за примамващи бедра.
Кой ли с поглед не обгърна
твоя гъвкав, строен стан?
Кой след теб не се извърна
от възторг полупиян?…
Грациозна, чародейна,
сред конфетен пъстър дъжд,
влезна ти и пламък грейна
в погледа на всеки мъж.
2
Пропиля се пак нощта
в многозвучен маскарад;
в странна, тежка пустота
тъне столичният град.
Гаснат янтарни звезди,
потопени в тиха скръб;
демон зъл над мене бди
и размахва кървав сръп.
Блед, замислен аз вървя
в сива някаква мъгла
и стократно те зовя:
„Чародейнице, ела!“
От неведома тъга
(от мастика и коняк)
тъй пиян съм и сега
ето ме пред твоя праг.
Сам-самотен у зори
спрях пред тежките врати;
отвори ми, отвори,
приюти ме, приюти!…
… Гаснат янтарни звезди,
отминава си нощта,
стар стражар над мене бди
и се чуди с пръст в уста.