Христо Смирненски
Новата година ^[0] (Сантиментални куплети)

Печална и пребита,

тя иде мрачна, зла;

след нея крачи свита

от мъки и тегла.

 

Тя не е светла дева

с сияющи очи,

коса си не развева

и песен не ечи.

 

Приведена и бледа,

полекичка върви

и своята победа

оплаква тя, уви!

 

Защото черна орис

е всеки неин ден,

защото тя на горест

е източник студен.

 

Тя вместо дар ни носи

тегла, тегла, безчет;

в неволи, гладни, боси

ще крачим пак напред.

 

Сред дните си печални

ще мъкнем чер ярем

и в спомени печални

ще пием и ядем.

 

Зер друго не остава

за будните ни дни,

освен умряла слава

и спомените ни.

 

Годините блажени

умряха в безвъзврат,

пред нас сега прострен е

кат призрак черний глад

 

Кокошки, гъски, патки

мираж са днес, уви,

напразни думи сладки

душата ми мълви.

 

А баници, свинчета

съзираме насън

и в мислите ни крета

стаканен весел звън.

 

Превита и пребита,

тя иде мрачна, зла,

след нея пъшка свита

от мъки и тегла.