Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

Търгувах с мъгла на кубици,

внезапно видях се богат,

и ето: по стари традиций,

раздавам подаръци, брат…

 

Обичам и Сандо[1], и блока[2],

но в Кръстя[3] съм влюбен почти,

и обич безумно жестока

в сърце ми по него пламти.

 

Пастухов момче е юнашко,

за подвизи той е роден —

една тенекиена шашка

за Коледа има от мен.

 

С какво да даря Александра —

такъв дипломат-философ?

Дали той държавната мандра,

дали би я глътнал с любов?

 

А дядо Василий[4] в Берлин е,

пък има си именен ден.

Без него не може да мине,

с какво ли да бъде дарен?!

 

Не ща пак бастун да му пратя

на тоз родолюбец велик,

че взеха му веч занаята

дружбашите в Долни Дъбник.

 

Ще взема извлачена вълна

за нова, берлинска брада[5],

 

че зла го вещица прокълна

и хласна го черна беда.

 

Забравил бях блока бе, братя —

там, в Шумен, ония мъже[6]:

на тях ще им купя и пратя

по някое мазно въже.

 

Забравил бях тоже и Връбча[7],

о, милия, мазния шут!

За Коледа ще понатъпча

устата му щедро с… бисмут.

Бележки

[0] Публикация: Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание. София, г. IV, бр. 1 от 26 декември 1922 г., с подпис: Хр. См..

Печата се със следната поправка:

Стих 21: „Не ща пък бастун да му пратя“ вм. „не ща пък бастун да пратя“.

[1] Сандо — Александър Стамболийски.

[2] На 6 юли 1922 г. след дълги преговори и пазарлъци трите буржоазни партии — обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалната — постигнали съгласие за съвместна борба против земеделското правителство. Те образували тъй наречения Конституционен блок, който имал за задача да подготви политически преврат, за да свали земеделското правителство и установи буржоазна диктатура.

[3] Пастухов, Кръстьо (1874-1949) — политически и държавен деец, един от водачите на Социалдемократическата партия (широки социалисти); непримирим враг на комунизма и на Съветския съюз. Като министър на вътрешните работи през 1919 г. става известен с жестокия полицейски терор и кърваво задушаване на работническите акции.

[4] В. Радославов Радославов, Васил (1854-1929) — буржоазен политически деец, водач на Либералната партия. Като министър-председател през 1913-1918 г. заедно с Фердинанд въвлича България в Първата световна война. След Солунското примирие 1918 г. избягва в Германия.

[5] А дядо Василий в Берлин е… нова берлинска брада — след Първата световна война В. Радославов избягва в Германия, преоблечен с германска униформа и с обръсната брада.

[6] там, в Шумен, ония мъже, — бившите министри от кабинетите Гешев — Данев и Малинов — Костурков след събитията в Търново и Долни Дъбник са арестувани като виновници за националната катастрофа. От V софийски полицейски участък, където първоначално са задържани, те са преместени в шуменския затвор.

[7] Връбчо — псевдоним на Сава Донев — Добриянов (1876-1946) — буржоазен журналист, член на народняшката партия, редовен сътрудник на в. „Мир“, в който печата клеветнически статии срещу партията на тесните социалисти и работническото движение.

Край