Христо Смирненски
Есенна печал ^[0]

Жадувам тихата идилия

на чуждеземни самоти,

аз бих заминал за Бразилия,

но дневни кой ще ми плати?

 

Да ми платите не отърва ви,

а сам аз нищо не спестих

в мъглата на войните кървави —

ни с честен труд, ни с мъдър стих.

 

Не съм роден за демагогия

и с Телефончето съм зле,

а ето на живота строгия

и леден полъх ме обле.

 

И край трапеза с хляб и сирене,

от странни помисли обзет,

бленувам избори касирани

и нова бран за по-нов кмет.

 

И без да съм Чичиков мъдрия^[1],

от мъртъвци събирам лов

и скъпичко и без усърдие

продавам ги на Крум Попов.