Христо Смирненски
Трамвая на Длъгнеков ^[0]

„Ние ви продължихме трамвая чак до ул. „Ибър“. А после — до Захарната фабрика.“

Оранжеви оратори

— Гледай дяволска глава!

Що за мода тук изкара?

Бре, какво ли е това:

за кебапчета ли скара,

или някаква пружина

от кресло или креват?

Ах, кажете, господине,

обяснете ми бе, брат!

 

— Много прост изглеждаш май,

щом до днеска не успел си

да научиш, че трамвай

ще върви по тия релси…

Ето ви трамвай до „Ибър“^[1] —

земледелски армаган.

Всяка къща и колиба

нека слави бай Иван^[2].

 

— Браво, браво, грижи редки

употребихте в тоз край.

Релсите за вагонетки,

а пък ще върви трамвай.

Превъзходно и отлично!

Бай Иван е мъдър син,

но трамвая електрично

ще върви, или с бензин?

 

— То щом пътя е готов,

лесно после ще се кара —

ще измислим способ нов:

може да го пуснем с пара,

може даже за разтуха,

вместо някакъв казан,

да поставиме търбуха

на хитреца бай Иван.

 

Ще върви и ще пухти,

ще пристигне хента-пента^[3]

до чифлишките врати

на Исуса-президента.

Там ще впрегнем, то се знай,

една здрава волска сила —

гледай ти тогаз трамвай,

сестро драга, майко мила!