Метаданни
Данни
- Година
- 1922 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
Решителен момент настъпва
и съдбоносен може би —
Синода вече смело стъпва
у партизанските борби.
Добре след като се наяли
(прасе, шампанско, баклава),
светите старци се събрали
и ни отправят тез слова:
„Ний нигде не принадлежиме
и партизанство няма в нас,
дългът ни е да си лежиме,
задачата — да вържем мас.
Но лоши дни настаха, братя,
не може тъй да се седи.
Как можеш да лежиш в кревата,
когато скубят се бради?
А всяка мъдрост е брадата,
брадат над вази господ бди;
какво ви шушне Сатаната
против свещените бради?
Недейте, братя, не скубете!
Това е гражданска война;
земята майка не ръсете
с бради и кървави петна.
Да бяхте само сиромаси,
войната свята е тогаз,
но има хора с тежки каси,
особи тлъсти между вас…
Недейте, братя! Не скубете!
Брадата нищо не вреди.
Ще ви привикнат тъй ръцете
и къмто нашите бради!“