Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

Решителен момент настъпва

и съдбоносен може би —

Синода вече смело стъпва

у партизанските борби.

 

Добре след като се наяли

(прасе, шампанско, баклава),

светите старци се събрали

и ни отправят тез слова:

 

„Ний нигде не принадлежиме

и партизанство няма в нас,

дългът ни е да си лежиме,

задачата — да вържем мас.

 

Но лоши дни настаха, братя,

не може тъй да се седи.

Как можеш да лежиш в кревата,

когато скубят се бради?

 

А всяка мъдрост е брадата,

брадат над вази господ бди;

какво ви шушне Сатаната

против свещените бради?

 

Недейте, братя, не скубете!

Това е гражданска война;

земята майка не ръсете

с бради и кървави петна.

 

Да бяхте само сиромаси,

войната свята е тогаз,

но има хора с тежки каси,

особи тлъсти между вас…

 

Недейте, братя! Не скубете!

Брадата нищо не вреди.

Ще ви привикнат тъй ръцете

и къмто нашите бради!“

Бележки

[0] Публикация: Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание. София, г. III, бр. 39 от 3 октомври 1922 г., с подпис: Хр. Смирненски.

Стихотворението е написано по повод посланието, което публикува Св. Синод до своето паство във връзка със събитията в Долни Дъбник. Както е посочено и в бележките към „Любовно писмо“, реакционният буржоазен Конституционен блок започва подготовка за извършвана на фашистки преврат. Той предприема голяма политическа демонстрация за сваляне на земеделското правителство. На 17 септември 1922 г. блокарите свикват събор в Търново на своите привърженици от цялата страна. Земеделското правителство решило да провали събора и организирало контраакция, като в същия ден и на същото място насрочило конгрес на цвеклопроизводителите. Още по пътя за Търново разгневените селски маси изразяват своята омраза и ненавист към буржоазните партии. На гара Долни Дъбник селяните свалят някои от блоковите водачи, нанасят им побой и им режат брадите. Св. Синод се обявява в защита на блоковите водачи и призовава да се прекратят ожесточените партизански борби.

Край