Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

От боговете съм наказан

да се топя в неземна страст,

че твоя поглед е съблазън,

че твоя смях е грешна власт.

 

Ала, любимко светлоока,

не ме зови, не давай знак;

аз нямам тлъстий гръб на блока —

пред вас да се въртя по мрак!

 

В часа на приказките звездни

гори ме демонска любов,

но ако татко ти излезне

заспал, кат Райко Даскалов[1]?

 

И като гвардията жълта

в любовния ни вагон-ли —

т.е. у кухнята нахълта

и дъжд от сопи завали?

 

Кажи, любимко, ти тогава:

в часа на живата беда

какъв трофей да му оставя,

когато нямам и брада?

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VII, бр. 40 от [30 септември] 1922 г., с подпис: Нагел Смуглий.

Реакционният буржоазен Конституционен блок започва подготовка за извършвана на фашистки преврат. Той предприема голяма политическа демонстрация за сваляне на земеделското правителство. На 17 септември 1922 г. блокарите свикват събор в Търново на своите привърженици от цялата страна. Земеделското правителство решило да провали събора и организирало контраакция, като в същия ден и на същото място насрочило конгрес на цвеклопроизводителите. Още по пътя за Търново разгневените селски маси изразяват своята омраза и ненавист към буржоазните партии. На гара Долни Дъбник селяните свалят някои от блоковите водачи, нанасят им побой и им режат брадите.

Всички тези събития поетът предава в хумористична форма в стихотворението.

[1] заспал кат Райко Даскалов — Райко Даскалов пътува за Търново със същия влак в спален вагон. Той направил изявление, че късно научил за разигралите се събития, тъй като през целия път спал.

Край