Метаданни
Данни
- Година
- 1922 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
I картина
В. Мир[1]:
— Хазната, да, хазната
и фондовете безотчетни!
Кажете си бе, братя,
не бяхте ли бедняци сетни?
Земл. знаме[2]:
— А Гешев[3] и Тодорчо дезертьора[4]?
Как наредиха си живота?
Евлогий Георгиев[5] кой омота?[6]
Добри сте вий и „честни“ хора.
Мир:
— От Славовица във потури
пристигна президента.
Да не му правим комплименти,
но доста настрана си тури.
Така е, господ му помози:
краварник, вила, лозе —
и два-три чека.
Добре си е човека.
Знамето:
— Струва ни се, между вас
е и Буров Атанас[7].
Този честен народняк
колко, откъде и как
е успял да наспечели?
Сигур мелницата мели
и банкноти на тестета.
Мир:
— Не горещете се тъй жарко!
Кажете нещо и за Марко.
Той колко ока хвана
от спирта и шарана?
А Райко Даскалов?
Дали е той готов
да обясни
с какви цени
останките на Арсенала[8]
закупи за народния ви магазин?
На тоз юначен син
каква копаня се е дала?
Знамето:
— Споменахте вий за останки.
Ний малко нещичко сме прости.
Кажете ни: тез ваши банки
не са ли от човешки кости?
Пряпорец[9]:
— Я оставете банките вий настрана.
Кажете ни какво стана̀
сина на президента[10]?
Къде е той в момента,
народни средства да пилее,
на чий гръб скита и живее?
Каква е таз идилия
из кръчмите на Бразилия?
Победа:
— Охо, банкерския колега
изпод тютюнева завеса!
Май гузния негонен бега,
затуй е твоята намеса.
Зора[11]:
— Мълчете, търтеи забавни,
вий — хранениците държавни!
Знамето:
— А вас, вас с ризите ви неопрани,
кажете кой ви храни!
Грабители, убийци мръсни!
Кой де стигне от народа да откъсне!
Лентяи, кожодери тлъсти,
у кражбите сте най-чевръсти!
Пряпорец:
— Вий, пладнешки хайдути,
дойдохте голи, необути,
а всеки ваш дружбаш днес тъне
в това, що не е виждал и насъне!
Знамето:
— Хайдути ли? Хайдутина
не е ли Ляпчев Арнаутина[12]?
Железниците кой обра?
Пряпорец:
— Обрахте вий народната пара!
Знамето:
— Защо пенявите уста,
натясно щом се хванете?
Добре известно е в света,
че Ляпчев спеше по таваните!
Попитай някое дете,
и то знай как забогате!
Нали той Ляпчев се нарича,
затуй че лапане обича?
А Чапрашика[13]?
Кръвта войнишка блика,
море от призраци го гони
сред тютюнджийските му милиони[14].
Мир:
— Вий дрънкате за капитали,
но те са повече у вас!
Знамето:
— Така ли?
Да проверим бе, господа, тогаз!
Мир:
— Предлагаме анкета!
Знамето:
— Приета!
II картина
Калъчев[15] (земледелски анкетьор):
— И тъй, господа,
както е реда,
предлагам аз:
от мое и от чуждо име
да провериме,
откакто сме на власт,
кажи-речи го, три години,
не се ли храним с хлебец и маслини.
Ляпчев:
— Въпроса не е там!
Аз и маслини пък не ям.
Калъчев:
— Да, така е, без съмнение!
Стамболийски каза ми веднъж:
Ляпчев е добър и честен мъж.
Беден, много беден си е той,
тъне в дългове безброй.
Гол е кат светците древни,
седмица да го лишим от дневни —
няма той що да яде!
Никой няма хляб да му даде.
Ляпчев:
— Аз съм бедняк последен,
но президента по̀ е беден.
Калъчев:
— По съвест като се говори,
след него Гешев пък е втори.
Тодор Тодоров:
— Турлаков пък реди държавни сметки,
обаче ходи без подметки.
А Райко, Райко! Той горкия
се храни все на вересия.
Ляпчев:
— Държавника е зле у нас,
макар да бъде и на власт.
Калъчев:
— Ах, Буров няма пет пари.
По два дни не яде дори.
Ляпчев:
— Ний всички сме голтаци.
Тодор Тодоров:
— Безпримерни бедняци.
Калъчев:
— А президента сам си жъне,
месо не вижда и насъне.
Едвам за хлебец има.
А как ще мине тази зима?
Ляпчев:
— Бедняци сме, бедняци ние!
Стоглав змей у стомаха вие
и под палтенце без хастар
треперяй си по навик стар.
Т. Тодоров:
— Който гледа да живее с чест,
той от глад умира днес!
Редактора на „Утро“, председател на анкетната комисия:
— Излишна май е таз анкета,
вий всички тънете в нищета.
Калъчев:
— Защо ни е, защо!
Тя няма си место.
Тодор Тодоров:
— Та ний по бедност сме известни.
Ляпчев:
— Ах, да не бяхме толкоз честни!
Редактора на „Утро“[16]:
— Струва ми се, господа,
всичко влезе си в реда.
Щом е така,
подайте си ръка.
Дружбаши и блокари[17] подават си ръце.
Редактора на „Утро“:
— Пишете в протокола:
анкетата установи,
че всичко туй, що се мълви,
остава си закачка гола!
Анкетата установява,
народа че е за въже,
затуй че в глад оставя
държавните мъже.
„Червен смях“:
— Крадци сте всички тука,
тук всеки пипа,
каквото Куко,
таквоз и Пипе.
Народа за въже ще бъде,
щом на въже ви не осъди.