Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

I картина

В. Мир[1]:

— Хазната, да, хазната

и фондовете безотчетни!

Кажете си бе, братя,

не бяхте ли бедняци сетни?

 

Земл. знаме[2]:

— А Гешев[3] и Тодорчо дезертьора[4]?

Как наредиха си живота?

Евлогий Георгиев[5] кой омота?[6]

Добри сте вий и „честни“ хора.

 

Мир:

— От Славовица във потури

пристигна президента.

Да не му правим комплименти,

но доста настрана си тури.

Така е, господ му помози:

краварник, вила, лозе —

и два-три чека.

Добре си е човека.

 

Знамето:

— Струва ни се, между вас

е и Буров Атанас[7].

Този честен народняк

колко, откъде и как

е успял да наспечели?

Сигур мелницата мели

и банкноти на тестета.

 

Мир:

— Не горещете се тъй жарко!

Кажете нещо и за Марко.

Той колко ока хвана

от спирта и шарана?

А Райко Даскалов?

Дали е той готов

да обясни

с какви цени

останките на Арсенала[8]

закупи за народния ви магазин?

На тоз юначен син

каква копаня се е дала?

 

Знамето:

— Споменахте вий за останки.

Ний малко нещичко сме прости.

Кажете ни: тез ваши банки

не са ли от човешки кости?

 

Пряпорец[9]:

— Я оставете банките вий настрана.

Кажете ни какво стана̀

сина на президента[10]?

Къде е той в момента,

народни средства да пилее,

на чий гръб скита и живее?

Каква е таз идилия

из кръчмите на Бразилия?

 

Победа:

— Охо, банкерския колега

изпод тютюнева завеса!

Май гузния негонен бега,

затуй е твоята намеса.

 

Зора[11]:

— Мълчете, търтеи забавни,

вий — хранениците държавни!

 

Знамето:

— А вас, вас с ризите ви неопрани,

кажете кой ви храни!

Грабители, убийци мръсни!

Кой де стигне от народа да откъсне!

Лентяи, кожодери тлъсти,

у кражбите сте най-чевръсти!

 

Пряпорец:

— Вий, пладнешки хайдути,

дойдохте голи, необути,

а всеки ваш дружбаш днес тъне

в това, що не е виждал и насъне!

 

Знамето:

— Хайдути ли? Хайдутина

не е ли Ляпчев Арнаутина[12]?

Железниците кой обра?

 

Пряпорец:

— Обрахте вий народната пара!

 

Знамето:

— Защо пенявите уста,

натясно щом се хванете?

Добре известно е в света,

че Ляпчев спеше по таваните!

Попитай някое дете,

и то знай как забогате!

Нали той Ляпчев се нарича,

затуй че лапане обича?

А Чапрашика[13]?

Кръвта войнишка блика,

море от призраци го гони

сред тютюнджийските му милиони[14].

 

Мир:

— Вий дрънкате за капитали,

но те са повече у вас!

 

Знамето:

— Така ли?

Да проверим бе, господа, тогаз!

 

Мир:

— Предлагаме анкета!

 

Знамето:

— Приета!

II картина

Калъчев[15] (земледелски анкетьор):

— И тъй, господа,

както е реда,

предлагам аз:

от мое и от чуждо име

да провериме,

откакто сме на власт,

кажи-речи го, три години,

не се ли храним с хлебец и маслини.

 

Ляпчев:

— Въпроса не е там!

Аз и маслини пък не ям.

 

Калъчев:

— Да, така е, без съмнение!

Стамболийски каза ми веднъж:

Ляпчев е добър и честен мъж.

Беден, много беден си е той,

тъне в дългове безброй.

Гол е кат светците древни,

седмица да го лишим от дневни —

няма той що да яде!

Никой няма хляб да му даде.

 

Ляпчев:

— Аз съм бедняк последен,

но президента по̀ е беден.

 

Калъчев:

— По съвест като се говори,

след него Гешев пък е втори.

 

Тодор Тодоров:

— Турлаков пък реди държавни сметки,

обаче ходи без подметки.

А Райко, Райко! Той горкия

се храни все на вересия.

 

Ляпчев:

— Държавника е зле у нас,

макар да бъде и на власт.

 

Калъчев:

— Ах, Буров няма пет пари.

По два дни не яде дори.

 

Ляпчев:

— Ний всички сме голтаци.

 

Тодор Тодоров:

— Безпримерни бедняци.

 

Калъчев:

— А президента сам си жъне,

месо не вижда и насъне.

Едвам за хлебец има.

А как ще мине тази зима?

 

Ляпчев:

— Бедняци сме, бедняци ние!

Стоглав змей у стомаха вие

и под палтенце без хастар

треперяй си по навик стар.

 

Т. Тодоров:

— Който гледа да живее с чест,

той от глад умира днес!

 

Редактора на „Утро“, председател на анкетната комисия:

— Излишна май е таз анкета,

вий всички тънете в нищета.

 

Калъчев:

— Защо ни е, защо!

Тя няма си место.

 

Тодор Тодоров:

— Та ний по бедност сме известни.

 

Ляпчев:

— Ах, да не бяхме толкоз честни!

 

Редактора на „Утро“[16]:

— Струва ми се, господа,

всичко влезе си в реда.

Щом е така,

подайте си ръка.

 

Дружбаши и блокари[17] подават си ръце.

 

Редактора на „Утро“:

— Пишете в протокола:

анкетата установи,

че всичко туй, що се мълви,

остава си закачка гола!

Анкетата установява,

народа че е за въже,

затуй че в глад оставя

държавните мъже.

 

„Червен смях“:

— Крадци сте всички тука,

тук всеки пипа,

каквото Куко,

таквоз и Пипе.

Народа за въже ще бъде,

щом на въже ви не осъди.

Бележки

[0] Публикация: Червен смях. Седмично илюстровано литературно-хумористично списание. София, г. III, бр. 35 от 5 септември 1922 г., с подпис: Хр. Смирненски.

М. Маджаров от страниците на в. „Мир“ обвинява редица земеделски ръководители в участие в нашумели на времето афери, в пилеене и незаконно използуване и присвояване на държавни средства. Като изхожда от една статия на в. „Победа“, той предлага да се направи анкета на редица дейци. Вестник „Земеделско знаме“ отговаря, че приема безрезервно анкетата, и настоява тя да се води публично. Предлага се да се анкетират някои земеделски ръководители, както и бившите министри Ляпчев, Малинов, Данев, Т. Тодоров и др. Свиква се съвещание за уточняване условията на анкетата, на което присъствуват и столични журналисти. Двете страни предлагат редица условия, но до споразумение не се стига. Въпросът за анкетата приключва с много взаимни нападки и обвинения.

[1] В. „Мир“ — орган на народната (народняшката) партия; консервативен и реакционен вестник, защитник на интересите на едрата буржоазия. Излиза от 22 септември 1894 до 31 декември 1944 г. След създаването на „Конституционния“ блок става изразител на неговата политика и води яростна компания срещу земеделското правителство.

[2] Земеделско знаме — идеен, политически и организационен вестник на БЗНС, пропагандира идеологията на съюза и провежда неговата политическа линия. Излиза от 1903 до 1934 год.

[3] Гешев — Иван Гешев (1849-1924) — буржоазен политически деец и публицист, един от едрите български капиталисти и банкери; от 1901 г. възглавява народняшката партия, а от 1920 г. — обединената народно-прогресивна партия. Министър-председател (1911-1913); след военно-фашисткия преврат на 9 юни 1923 г. преминава в Демократическия сговор.

[4] Тодорчо дезертьора — Теодор Теодоров, за него се е говорило, че през Сръбско-българската война от 1885 год. е дезертирал. Теодоров, Теодор (1859-1924) — буржоазен политически деец, водач на обединената народно-прогресивна партия. Като министър-председател (ноември 1918 — октомври 1919 г.) възглавява българската делегация в Париж по приемане условията на Ньойския мирен договор 1919 г.

[5] Евлогий Георгиев (1819-1897) — богат български търговец, известен с големите дарения, които прави за училища, болници, за издръжка на бедни ученици в чужбина, за построяването на Софийския университет и др.

[6] Евлогий Георгиев кой омота? — Евл. Георгиев оставя за наследник и изпълнител на завещанието си Иван Гешев.

[7] Буров, Атанас (1875-1954) — реакционен политически деец, представител на едрата българска буржоазия, банкер. Ръководен деец на Народната партия и един от основателите на Демократическия сговор. Многократно министър в различни кабинети (1913, 1918-1920, 1926-1931 и от 2-8 септември 1944).

[8] Райко Даскалов… останките на Арсенала — Даскалов, като председател на Народния магазин, закупува останките на опожарения арсенал.

[9] Пряпорец — орган на Демократическата партия. Излиза от 1899 до 1932 г.

[10] синът на президента — Асен Стамболийски заминава за Бразилия на световното изложение заедно със Ст. Омарчевски.

[11] Зора — информационен всекидневник, основан в София от акционерно д-во „Български печат“ с главни акционери Кр. Чапрашиков и Д. Крапчев. Излиза от 18 май 1919 г. до 7 септември 1944 г. „Зора“ е реакционен ултрашовинистически вестник, свързан с двореца и с антисъветските белогвардейски центрове, които водят борба против управлението на БЗНС и против БКП. След фашисткия преврат на 9 юни 1923 г. Зора е идеологически изразител и знаменосец на фашизма.

[12] Ляпчев Арнаутина — отнася се за Андрей Ляпчев. Андрей Ляпчев (1866-1933) — буржоазен политически деец, един от организаторите и лидерите на реакционния Демократически сговор. От 1908 г. многократно министър; министър-председател от 1926 до 1931 г. на фашисткото сговористко правителство.

[13] Стефан Чапрашиков, едър капиталист, тютюнотърговец и дипломат.

[14] Чапрашика сред тютюнджийските му милиони. По време на окупацията на Сърбия братята Крум и Стефан Чапрашикови като тютюнотърговци натрупват милиони, като ограбват безогледно Македония.

[15] Калъчев, Ст. — деец на земеделския съюз, един от редакторите на „Земеделско знаме“. От името на земеделските ръководители той участвува в съвещанията по уговаряне условията за анкетата и излага становището на БЗНС.

[16] Редактора на „Утро“ — Стефан Танев, буржоазен журналист, по това време председател на Съюза на българските журналисти.

[17] Блокари — участници в Конституционния блок. На 6 юли 1922 г. след дълги преговори и пазарлъци трите буржоазни партии — обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалната — постигнали съгласие за съвместна борба против земеделското правителство. Те образували тъй наречения Конституционен блок, който имал за задача да подготви политически преврат, за да свали земеделското правителство и установи буржоазна диктатура.

Край