Метаданни
Данни
- Година
- 1922 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)
Моля, туй не е играчка,
нито някаква шега!
Буржоазната ни квачка
рожба има си сега[1].
И сред тази лятна скука,
и сред този пек жесток
кудкудяка от боклука:
„Клок, клок, клок,
погледнете моля тука,
клок, клок, клок —
с живи мъки мъртъв блок!…
Поизлъгах два-три пъти,
поизлъгах се самата,
но то вече се измъти,
и празнува днес земята“…
Видните аристократки[2]
плъзнаха по навик стар
с мъдростта на млади патки
и вида на стар шопар.
Със фалшиви скръбни пози
спират тежки господа:
„Ах, вземете, моля, рози, че града
гине сред туберкулоза!
Да, да, да —
помогнете, господа…“
После в градското казино
те, разблудни и охолни,
се заливат с фино вино
в чест на гинещите болни.
Чуклев[3] завчера се връща
малко късничко дома
и до неговата къща
трима мили господа
се изправят пред вратата
с много дързост, с малко шум
и отеква в тъмнината:
„Бум! Бум! Бум! —
На̀ за здраве, за разплата! —
Бум! Бум! Бум!
На̀ за здраве, на̀ за ум!“…
Сутринта те всеки пита,
всеки мръщи се, очаква,
възмутена и сърдита,
и „Победа“[4] чак заплаква…