Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

Посветена на г-на Иван Длъгнеков[1] — градски кмет на столични селяни

 

Чорбата ти е малко кисела

в парламентарния бюфет,

но теб съдбата е орисала

за столичен премъдър кмет.

 

И жрец на тънка гастрономия,

на старите привички раб —

общинската ни автономия

опече я кат шишкебап.

 

И ето, рой гладници, свили се

покрай общинските врати,

днес дебнат с вили вместо с вилици

и чакат да започнеш ти.

 

А ти усмихваш се божествено,

запретнал десния ръкав,

догълтваш важно и тържествено

училищния благ пилаф.

 

И мъдър в своите понятия,

за общината готвиш веч

от купища мероприятия

един голям тюрлюгивеч.

Бележки

[0] Публикация: Българан. Седмично хумористично списание. София, г. VII, бр. 18 от [25 април] 1922 г., с подпис: Ведбал.

Стихотворението е написано във връзка с новия законопроект за столичната община, който предвижда кметът и общинските съветници да бъдат назначавани.

[1] Иван Длъгнеков — председател на софийската окръжна земеделска дружба. Сочи се по това време като най-вероятен бъдещ кмет. Той е държал преди това бюфета на Народното събрание.

Край