Христо Смирненски
Разпятие ^[0]

Ах, обичай ме ти страстно, тази седмица е страстна!

Твоя поглед е Голгота, кръст е моята любов.

Мъката ми назаретска до небето чак възрасна —

взри се в погледа ми скръбен, чуй ми петъчния зов.

 

Коленичил бях смирено в Гетсиманската градина^[1],

в Гетсиманската градина на живота неразбран —

като Юда ти пристъпи, като Юда ме отмина

и предаде ми душата на безмилостната сган.

 

Фарисеи^[2], садукеи^[3] увенчаха ме със тръне

и тълпата обкръжи ме с крясъка на луда стръв.

И разпънат днес очаквам пак камбаната да звънне,

а сърцето ми отронва капчици корална кръв.

 

Ах, обичай ме ти страстно, тази седмица е страстна,

нека кръстна мъка днеска чак до смърт да ме терзай —

аз от теб се не оплаквам; ти си Юда, но прекрасна

и възкръсна ли в неделя — пак с целувка ме предай.